кратък аудио нарчник - глава 17 - Equal loudness contour

Equal-loudness contour e мярката за сила на звука в децибели, която се променя през целият диапазон, за да се поддържа равномерна сила на звучене през диапазона.

човешката слухова система, е чувствителна в интервала 20 херца - до около 20 000 херца в ранна детска възраст, но слуховият диапазон се стеснява с възрастта. Ухото е най-възприемчиво към тонове с честота 1 и 5 килохерца, заради резонанси в ушният канал и и това как се предава звука чрез трите костици в групата ossicles в средното ухо.

Първите измервания на Equal-loudness contours са направени от Fletcher и Munson използвайки слушалки през 1933 год. В техните опити, на слушателите се подавали чисти тонове, от различни честоти, след което им се подава тон от 1 килохерц, чиято сила му се променя докато започне да звучи толкова силно, колкото и пробният тон. силата е психологическо възприятие, което зависи от много неща - възрастта, здравето, здравето на слуховата система, околната среда и е прекалено субективен фактор, което я прави трудна за измерване, за това Fletcher и Munson осреднили резултатите от много тестове, върху много хора, за да получат прилични резултати.

Ново опитно измерване бе направено от Robinson and Dadson през 1956 год., което се приемало за по-точно,и се приело за стандарт ISO 226 и е било в сила до 2003 год. Заради различия във възприятието, между по-ранните и по-късните измервания, през 2003 година, Международната организация по стандартизация - International Organization for Standardization (ISO) Скоро реши да преразгледа кривите, така както са в стандарта in ISO 226, Като приема нови криви, събрани от проучвания от Япония, Германия, дания, Обединено кралство Великобритания и САЩ, като японците дали най-голям дял от информацията необходима за стандарта - 40% от общата информация. Това е довело до резултат, който наскоро бе приет като обновяване на стандарта - ISO 226:2003. Комисията по стандартизация, на този стандарт, коментира че има изненадващо големи разлики, и изненадващо заявявайки че кривите на Fletcher и Munson contours са по-точни и по-близки до новият стандарт, Като кривите на Fletcher и Munson давали отклонение между 10 и 15 децибела, за целия чуваем диапазон, спрямо новият стандарт от 2003 година.

Equal loudness Кривите, пуснати през слушалки, са валидни само за странично подаване на сигнала, а за централно подаване от една точка от една тонколона точно в средата, показва намалена чувствителност към високите честоти, които реално са маскирани от главата, и подаването на сигнала от 2 колони, за стерео ще открие допълнителни сложни зависимости  в това как самата глава доставя и маскира звуците което завиди от положението на главата и силата на просвирване, които играят рола в точното възприемане на звука - посока и дистанция на източника. Fletcher и Munson са правили измерването на слушалки, а Robinson и Dadson за правили измерването с тонколони, което се смята за причината за разликите в резултатите на двете измервания. Резултатите от изследванията през 2003 година също са правени със слушалки, което обяснява по-голямата близост на кривите на Fletcher и Munson до днешният стандарт.

Добрите слушалки, прилягат плътно около ухото, предизвикват пълна и точна реакция на мембраната в ухото, спрямо промените на налагането в ушният канал, а и вероятните пролуки, които биха могли да са предпоставка за резонансни изкривявания са толкова малки, че те напрактика не указват влияние. Нещата стават интересни и несигурни при високите честоти, и различните резонанси на ушната мида и канал, за чувствителни на размера и дистанцията от лошо уплътняване около ухото. С колони обаче обратното е истина, трудно е да се събере информация за реакцията на ниските честоти, освен ако колоните не са високо а над земята а информацията да се събира по-ниско, или в специално място, където отраженията на ниските да се изместят в честоти под 20 херца. Високите обаче са наред, с модерните говорители. Тези неща трябва да се знаят и да се вземат под внимание при подобно изследване.

Контура за равно звучене, за най-ниските чуваеми тонове, се нарича absolute threshold of hearing - абсолютна граница на чуваемост, а най-високата на чуваемост е праг на болка тоест звука е толкова силен че причинява болка.