Присадки към автомобилните масла

Какво представляват присадките и защо са необходими? Присадките представляват допълнително добавени вещества, в определено процентно отношение, спрямо маслото, най-често от 15% до 25% от състава на готовото автомобилно масло са присадки. Целта на присадките е да подобрят качества на маслото, за да може то да има по-добър ефект върху двигателя и да удължи времето между 2 смени на маслото. Точното количество и състав на присадките се определя от типа масло което се ползва за основа, и с каква цел се прави това масло и какви показатели трябва да има маслото, и за какви нужди е предназначено. Модерните моторни масла не могат да изпълняват своята функция без присадки. Това са химически добавки към маслото. Подобренията, получавани от тях, са огромни в сравнение с пропорцията им в маслото. Двигателите с вътрешно горене подлагат маслото на крайно тежки условия на физическо и химическо натоварване. които не могат да бъдат издържани от необработено с присадки масло, и то би трябвало да се сменя седмично. Присадките, които предотвратяват тези неблагоприятни ефекти, се избират така, че да са съвместими едни с други и да не дават неблагоприятни странични ефекти.
Те могат да бъдат групирани в следните три категории:

1. присадки, които видоизменят характеристиките на базовото масло
2. присадки, които защитават маслото, за да удължат неговия работен живот
3. присадки, които защитават металните повърхнини и намаляват корозията, триенето и износването.

Надеждната работа на съвременните форсирани двигатели може да бъде обезпечена само с използването на масла с високи експлоатационни качества. Получаването на такива масла изисква необходимата степен на пречистване и поставянето в тях на специални присадки. Най-често срещаните присадки за моторните масла са:

Viscosity Index Improvers – тези присадки помагат на маслото за подобряване на вискозитета му и за запазване на вискозитета си при различни крайни и екстремални условия на експлоатация

Pour Point Depressants – Тези присадки помагат на маслото да остане течно и лесно да се разнесе в двигателя при ниски температури при палене зимата.

Anti-wear Additives – Тези присадки помагат за образуването на тънък и здрав защитен маслен слой, на всички повърхности на движещите се части. В резултат на което частите не се трият директно по между си а се трият маслен слой в маслен слой, което освен че намалява триенето, намалява и загряването от триенето и намалява износването от триенето.

Detergents & Dispersants – Тези присадки отговарят за почистващите свойства на маслото. Те правят така че маслото като мине да почисти всички мръсотии и натрупвания, да ги задържи в себе си, и като мине през масленият филтър част от да бъдат отстранени по механичен път, от маслото и да останат във филтъра.

Oxidation Inhibitors – Тези присадки помагат на маслото да се износва по-бавно, и удължават експлоатационният живот на маслото, като не позволяват на маслото да се окисли.

Corrosion & Rust Inhibitors – при ниско качествени бензини/дизели и масла има и кондензация, която предизвиква ръжда и корозия. тези присадки имат за цел да елиминират развитието на ръжда и корозия по двигателя в следствие на кондензацията в двигателя.

Defoamants – тези присадки помагат на маслото да остане хомогенно и да не се пеняви по време на работа на двигателя. резултатът е голям и стабилен поток от масло в двигателя, както и хомогенна структура на маслото по време на експлоатация.

additives for catalytic converters - тези присадки се срещат само при синтетичните масла. Те не само правят така че маслото да не пречи на работата на катализатора, но правят та че маслото да помага на работата на катализатора и да щади катализатора. от там идват и намалените емисии.

Добавянето на присадки към моторното масло, така нареченото легиране. Спада разбира се към технологичните тайни на фирмата, тъй като точно от избора и дозирането на отделните добавки представляващи много сложни химически съединения,се определят качеството и експлоатационната характеристика на маслото - негов класификационен признак.

От всички използвани в маслото присадки ще разгледаме само детергентно-диспергиращите присадки. Тяхната ефективност и количество определят и експлоатационната му характеристика. Детергентно-диспергиращите присадки предотвратяват утаяването на отложения върху горещи повърхнини като бутала и др. Ако тези отложения не се контролират и станат много ,може да се получи запичане на буталните пръстени. Както знаем, освен че трябва да прилягат плътно към своите канали, пръстените трябва да могат и да се притискат свободно към стените на цилиндъра. В тази зона маслото не само смазва, но и осигурява газонепроницаемо уплътнение между плъзгащите се метални повърхнини. Ако пръстенът се запече в своите канали, последиците ще бъдат два вида протичане през пръстените. В единия случай горещите газове се спускат от горивните камери в картера и се получава допълнително замърсяване на маслото. В другия случай маслото се издига нагоре и изгаря в камерите. Резултатът е висок разход на масло и повече отложения. Други ефекти са силното износване на стените на цилиндъра и пръстените,а това води скоро до излизане на двигателя от строя. Ако не се предприемат мерки,продуктите от горенето могат да се смесят с влагата и фините метални частици и след това да се агломерират, като се образуват шлам и ниско температурни утайки в по-силно охладените зони на двигателя. Детергентно-диспергиращите присадки държат в суспензия тези твърди частици и водните капки и предотвратяват както блокирането на филтъра, така и отлагането на утайките. Относително големите частици се задържат от масления филтър, а другите замърсители се разнасят толкова фино, че циркулират без да причиняват вреда заедно с маслото, като минават свободно през хлабините на лагерите и филтрите. Разбира се всичките тези замърсители се отстраняват със смяната на маслото. Прогресивното потъмняване на маслото е указание, че миещата присадка работи задоволително и положително не е признак, че маслото е намалило качествата си.