Лични размисли около компютрния свят

          Сигурността, в света на компютрите е интересна и не е лесна задача, имайки предвид до скорошната умствена нагласа, на софтуерните разработчици, и безотговорното отношение на някои администратори и мързеливото отношение на други, и незнанието от страна на трети администратори, а при болшинството е въпрос на произволни комбинации, от тези неща, най често комбинация от трите в произволни отношения.

Всички само дрънкат като дървени философи и като фурнаджииски лопати и никой не прави нищо по въпроса, за да реши въпроса. Аз се опитвам на всички компютри които правя, да изграждам някаква реална степен на защита, но хората след мен, сами си свалят защитата, и действат незащитени, ефектино неутрализирайки старанието ми, и после се чудят що са хакнати, ами нека да са хакнати, и после се чудят що имат вируси, ами нека да имат вируси. Нека да им е. Нека да им е докато се научат, че трябва да поемат отговорност за собствения си компютър, защото ако те не поемат отговорност за собствения си компютър, никой няма да го направи, а те ще са винаги жертви, и всички ще злоупотребяват с техния компютър. Ами да злоупотребяват, нека да злоупотребяват, докато се научат.

Престъпленито съществува там където условията го толерират. Ако трябва да пренесем тази мисъл в контекста на компютърната сигурност, тя би звучала така: Пробивите на системи, съществуват там където те биват толерирани.