Как да си купим правилния байк

Автор: Любомир Ботушаров

Източник: http://www.mtb-bg.com

 

Евтиното излиза скъпо - тази поговорка съществува при почти всички народи, което е достатъчен знак, че не е случайна. Конкретно в нашия случай става дума за това, че при планинското колоездене има обективни изисквания за здравина и издръжливост, за да става колелото за нещо. Затова не всеки велосипед без калници и с дебели грайферни гуми е маунтин байк, колкото и да претендира за такъв. Ако искате да карате по-дълго и безпроблемно по пресечен терен (включително и в градски условия), несмущавани от чести повреди, трябва да платите малко повече от най-ниските цени. Според мен минималните цени за байк, който да става за каране в планината са от 300-350 лв. (само ако е твърд байк) нагоре, съответно около 500-600 лв. за байк с преден амортисьор и около 800-900лв. за байк с двойно окачване. За съжаление обаче байковете с посочените цени далеч няма да са идеални за целта и не бих казал, че отговарят на изискването "да подпомагат карането ви, а не да го спъват". Ще го кажа така: байковете с такива цени трябва да бъдат допълнени с голяма доза ентусиазъм от ваша страна. Наистина хубав маунтин байк, без сериозни компромиси в компонентите, който ще върши тежката си работа безропотно, струва по-скоро поне 1000 лв. с предно окачване и 1500 лв. с двойно, като това е началното ниво. Разбира се голямо значение има и начинът, по който ще карате колелото. Колкото и стряскащи да ви се струват подобни суми, мога да ви уверя, че в Западна Европа и САЩ за минимални цени се смятат 500 - 600 евро за единично окачване и 1000 евро за двойно.

 

Най-скъпото не значи най-доброто - има маунтин байкове, чиито цени достигат 7000 евро. Трябва ли ви такъв? Едва ли, освен ако нямате дърво с пари в двора си, та да се чудите какво да ги правите. Всички качества на най-скъпите колела обикновено могат да се купят на половин цена. Останалото е най-вече за фасон, марка и за някакви изключителни качества, но това малцина у нас могат да си позволят. Така например повечето хубави байкове за спускане струват около и над 4000 евро - в България може да се сглоби не "спускач" за 5-6 хил. лева и за много хора ще е трудно да открият разликата в качествата между него и някой марков велосипед с два пъти по-висока цена - с напълно подходяща рамка, маркови компоненти и най-доброто откъм спирачки, вилка и гуми.

 

Въпросът обаче не е само в това за колко може да се сглоби такъв или онакъв байк. Скъпите компоненти също се трошат при неправилна употреба, и финансовото усещане може да бъде болезнено. Не твърдя, че трябва да се купува евтиното, защото смяната му е по-евтина, защото ако е за въпрос, тя е и по-честа, та не е сигурно какво точно спестявате, и дали въобще спестявате преди всичко! Освен това по-скъпите части обикновено имат и гаранция, но съм убеден, че има един ценови клас, при който съотношението цена-качество е оптимално. Разбира се, точна величина не може да се даде - тя зависи от вида на продукта, целта за която ще го използвате, начинът ви на каране и т.н. Но оттам нагоре започва да расте предимно цената, без качеството да се променя толкова чувствително.

 

Както и при други неща, и в планинското колездене важи правилото "Не купувай твърде скъпо, преди да знаеш какво точно искаш". Сами разбирате, че би било глупаво да си купите лек като перце ХС байк за 5-6 хил. лева, за да откриете, че призванието ви е в спускането. Затова хвърлете много пари едва тогава, когато сте сигурни за какво ги давате. От друга страна, не дочаквайте старостта да ви завари в мисловното положение "Аз какъв точно колоездеч съм и какъв байк да си взема?" За повече подробности виж следващата точка.

 

Специализиран байк или байк за всичко? - тук правилото е съвсем просто: ако не сте отдадени само на една дисциплина и ако нямате пари за два специализирани байка, купете си един байк за всичко! Защото планинското колоездене е разнообразен спорт с много видове каране в него и е нормално човек да иска да опита от всичко по малко (а най-добре по много) - с оглед на това универсалният байк може да ви бъде най-полезен. Повтарям, че идеалният вариант е да имате пари за две или повече колела - например едно за спускане (и фрийрайд) и едно за крос-кънтри (което може да варира от състезателен жребец до лек all mountain байк). Обаче ако нямате, специализираното колело само ще ви ограничава, може би дори без да го осъзнавате. А какво е байк за всичко? Според предпочитанията ви той може да варира от колело само с преден амортисьор (но с по-голям ход) до сравнително лек фрийрайд байк. В общия случай обаче универсалният планински велосипед (на английски го наричат All Round / All Mountain bike) е такъв с двойно окачване и ход отпред и отзад около 130 - 150 мм, като рамката и компонентите са едновременно достатъчно здрави и не много тежки.

 

Размерът има значение! - особено този на рамката. И, за разлика от други "спортни дисциплини", тук по-голямото не значи по-добро. Всъщност най-добре е да си вземете точния размер, като за различните типове колела той е различен. Така например ХС и АМ байковете имат широка гама размери - от 15 до 22 инча. Байковете за скачане и трайъл пък са направо миниатюрни - седалковата им тръба много рядко превишава 16 инча. При "спускачите" обикновено има само два размера - S/M (около 17 инча) и M/L (около 18-19 инча). Във всички случаи обаче един от тези размери е предназначен за вашия ръст и най-добре е да карате именно с такава рамка. В противен случай нещо в колелото ви ще куца. Ако рамката е по-малка, ще я усещате някак си сбита, а стойката ви ще е по-свита, което ще ви е най-неудобно и вредно при изкачванията, може и да не постигнете правилна височина на седалката, което е още по-нездравословно. Ако пък рамката е чувствително по-голяма от желаното, става още по-лошо - ще изпитвате неудобство и затруднения при по-стръмни нанадолни участъци няма да можете да се изнесете достатъчно назад и достатъчно ниско, при скокове, а също и при крос-кънтри карания тъй като вероятно тялото ви ще е по-разтегнато, отколкото трябва. Заради всичко казано до тук, потърсете си рамка с подходящ размер - тя е основата на колелото и понякога човек не осъзнава колко е важно всичко в нея да е наред. За съжаление доскоро в България тези думи бяха само пожелание, защото нямаше почти никакъв избор откъм размери на байковете, но 2003 г. е различна. Аз самият две години карах по неволя с по-голяма рамка и после я смених с 18" (и въпреки че новата рамка е малко по-тежка от старата, това изобщо не ми прави впечатление на фона на подобреното усещане на колелото като цяло).

 

Тегло и здравина - всеки маунтин байк е проектиран да издържа приблизително два пъти по-големи натоварвания от тези, на които колоездачът би го подложил при нормална употреба. А коя е нормалната употреба? Това е тази, за която е предназначен велосипедът. Двете крайности отново са състезателните ХС и DH байкове - първите са невероятно леки и пъргави, но ако отидете с тях на любимите си скокове или ги подлагате на изтезаващи спускания, шансът да се счупят и да потрошат и вас е съвсем реален. Вторите са направени така, че да издържат прегазване от влак, но задвижването им дори по лек наклон нагоре не е шега работа. Но и двата вида байкове имат горе-долу еднакво съотношение тегло/здравина за предвидената употреба. Така е и с всички останали колела, които заемат средно положение между тези крайности. На вас се пада да прецените колко агресивно е карането ви и да изберете колело за съответната употреба. Имайте предвид, че трябва да вземете под внимание всички основни части на колелото - не върви да комбинирате здрава рамка и вилка с ултра-леки и тънки капли и главини, в противен случай ще имате само главоболия. Ако пък сложите на DH байк лапа и кормило за крос-кънтри, главоболията ви могат да станат съвсем истински и травматични. Разбира се, примерите отново са крайни, но понякога се срещат и такива случаи. Лошото е, че се случва дори самите производители да комбинират компоненти, замислени за различни цели, което прави велосипедите най-малкото непрактични. Трябва да вземете предвид и вероятното подобряване на уменията ви и повишаване на смелостта - обективно всеки човек се стреми към по-големи завоевания и трябва да си осигурите аванс по отношение на здравината, за да няма какво да ви спира.

 

Друг аспект на въпроса за килограмите и здравината е този за теглото на колоездачите. Някои от нас са "вейки", други са масивни, а трети са направо огромни. Е, не може да се намери байк, който да пасне и на трите групи! Да не забравяме и групата на дамите - всъщност те като че ли са най-добре, тъй като поради по-ниските тегло и ръст в сравнение с мъжете, колелата им могат да са по-малки и по-леки, без това да се отразява на издръжливостта им. Що се отнася до мъжете, правилото е, че колкото по-леки са, толкова по-леки могат да бъдат и велосипедите им и обратно - едрите хора трябва поне в някои отношения да се "натоварят" с по-тежки, но здрави компоненти - рамката, колелата на байка, лапата и др.

 

Материалите - изборът им всъщност е работа на производителя и когато той е надежден, потребителите спокойно могат да разчитат, че продуктът ще издържи предвидената употреба. От друга страна дали да бъде стомана, алуминий, титан или карбон е въпрос и на субективен избор - благодарение на модерните способи за обработка в много случаи наистина няма значение дали продуктът ще е от един или друг материал - качествата тегло и здравина ще бъдат близки. Разбира се, има определени силни и слаби страни на всеки материал, но дори и те са спорни. Така например много хора са подозрителни към якостта карбона, въпреки че по много показатели той надминава алуминия и стоманата, но в някои точно определени ситуации може да се окаже по-слаб. Освен това той обикновено карбонът се чупи от раз, докато повечето метали първо биха се огънали. В наши дни обаче карбонът се използва все по-често и не бихте имали проблеми с използването му, ако поне малко се осведомите за особеностите му. Титанът е друг екзотичен материал, който е супер-лек и много издръжлив във времето, но същевременно е труден за обработка и изисква прецизно проектиране, защото е крехък при определен тип натоварвания. Алуминият е най-широко използваният материал заради по-ниската му стойност в сравнение с предишните два - лекотата му и здравината го правят добър за почти всички приложения, но той е доста по-корав в сравнение със стоманата например, която поема по-добре вибрациите и прави возията на твърдите рамки "по-нежна". Само че стоманата е по-тежка от всички други посочени тук материали (при това говорим за олекотената хром-молибденова стомана, а не за обикновената Hi-Ten, която се използва при евтините байкове). Вярвам, че дотук сте се убедили, че няма точен и общ отговор на въпроса "Какъв материал да избера?". Със сигурност ще се повторя, напомняйки, че производителят носи отговорността да достави на пазара продукт, който е достатъчно здрав и лек за предвидената употреба. Останалото е въпрос на предпочитание (най-вече поради посочените особености на всеки материал), тъй като практиката сочи, че рамки от един и същи вид и клас, но от различни материали, обикновено се различават като тегло с около 200-300 грама.

 

"Мога да го надградя допълнително" - това не е най-добрият подход. Ако се касае само за един-два компонента - да! Но определено не е удачно да си купите цяло колело с мисълта, че в следващите няколко месеца ще смените почти всичко по него. Причината е проста - ако си вземете направо по-скъпо колело, ще платите много по-малко, отколкото при многобройните надграждания, защото цените в който и да е магазин са много по-високи от тези, които плаща производителят на колелото за същите компоненти. За съжаление и тук българската действителност е съвсем различна от идеалния вариант - ако за един европеец не е проблем да се бръкне с 300-500 евро повече, за да си купи следващия клас байк, то в България някои хора едва събират 600 лв. за първото си колело и далеч не е по силите на всеки да намери примерно още 400, за да бъде колелото му още отначало с що-годе нормални компоненти. При това положение със сигурност е по-добре някакво колело, с което да си правим кефа, отколкото никакво за неясно дълъг период от време.