Една доказана истина, и един доказан факт, които не се харесват на много от вас, но независимо дали ви харесват или не, те са истината такава каквато е!

Една доказана истина, и един доказан факт, които не се харесват на много от вас, но независимо дали ви харесват или не, те са истината такава каквато е!

7-те най-чести начино по които джебчиите ще ви окрадат

7-те най-чести начино по които джебчиите ще ви окрадат

НОТКА НА ВНИМАНИЕ КЪМ КОЛЕГИТЕ КОЛОЕЗДАЧИ

В петък на 28.10.2016 се опитаха да ми откраднат колелото от Езерото ариана, всички карайте с повишено внимание в борисова градина и около борисова градина! Видяхме с с приятел, седнахме на лафче, оставихме колелетата на едно дърво близо до пейката на която бяхме, и по някое време, чух главина да трака, обърнах се, мислейки че е друго колело оказа се че мойто е щипнало, подгоних крадеца с другото колело - с колелото на приятелчето с което бях, гоних го до южен парк, там си върнах колелото.  Викове от вида на дръжте крадеца, се оказаха неефективни, хората изобщо не реагираха да го спрат само ни дадоха път да минем за да не ги сгазим. Настигнах го, съборих го от велосипеда ми и изпръсках цял лютив перлив спрей за самозащита в лицето на крадеца. Крадеца се пречупи предаде под усещането от спрея. Това доказва че крадците на колела не са толкова страшни, ако ги подгониш мотивиран, ще ги догониш и ще ги победиш, и те са хора и те си имат слабости и те си имал лимит и предел, отвъд който се пречупват и се предават. Колеги колоездачи, моля ви, разпространете предупреждението, колкото може повече, сред повече колеги колоездачи да внимават да си пазят колелетата в борисовата градина и в района около нея, можем да спрем крадците на велосипеди, не забравайте, те са само хора, като нас, и те си имат своите лимити и слабости, и ако ги притиснете отвъд тях ще ги пречупите,  обединени заедно ме по-силни от тях, разединени сме по-слаби от тях.

колко лесно се краде байк. истината е доста неприятна и доста плашещшаза много от нас.

Колоездене до Кладница

Колоездене до Кладница

 

                     повъртяхме с приятели 49,7 км дистанция до кладница по маршрута на витоша 100

поставих личен  рекорд за максимална скорост от 65,5 км/ч според измереното от Strava

Колоездене и свободно време

Ако все още някой не е разбрал, колоезденето е моята страст и хоби. Велосипеда изгражда човека, от човек до личност, и изгражда не само физическа сила, но и такава на духа и характера, калява волята, и дава не само силата, но и дисциплината да се преборите с житейските проблеми. Карам все дълги дистанции, с катеренки и спусканки, къде по-бързо къде по-бавно, карам за удоволствие, не за норматив и за хронометър. С времето колелото доказва едно твърдение, това твърдение че велосипедизма е изтънчено удоволствие за малцина избрани. да велосипедизма не е за всеки. Велосипедизма си е тежък спорт за издръжливост, особено планинското колоездене е по-тежко от шосейното по радица причини. Но не съм тук да се фукам или да се жалвам, честно да ви кажа търся си други като мен с които да споделя удоволствието. Страва, прекрасна програмка, дава много и полезн информация, помага ни много с хората с които карам, да си правим разбори на различни отсечки, къде е силно къде е слабо, къде какво умение се изисква или каква подготовка, и като цяло е една от малкото програми на телефона ми и е най-редовно ползваната. и като се замислите, телефона ми така или иначе се вози в раницата ми, поне да свърши някава работа докато се вози.

Искам да благодаря на страхотните хора от магазин Drag Zone на Булевард "България" №59, блок 7А за отделеното време и търпение, с което подходиха към мен, и към подготовката ва велосипеда ми за "Обиколка на Витоша 100 км" тази година. Искам да им благодаря за препоръчаното оборудване, за консултациите при избор на оборудване, и за оказаните помощ и съдейстие при монтиране и настройване на оборудването на велосипеда.
Благодаря ви, СТРАХОТНИ СТЕ!

Айде със здраве от мен, и джаста ви праста с тия билети!

За новите цени на билетите за адски транспорт - ъъ да де градски транспорт, или както е модерно да се наричат център за градска мобилност.... не че има разлика между трите, ама все пак....

Така че като ме питат какво мисля за услугите на центъра за градска мобилност, ще им кажа само:

Айде със здраве от мен, и джаста ви праста с тия билети!

А ако ме питате защо мисля така, ето ви ред на лични размисли, които ми се въртят из главата:

Говорят ни слезте от колите и ползвайте метро и градски транспорт за да намалите задръстванията, в следващият момент ни казват билета поскъпва от 1 лев на 1,60 лв. Е те на това аз казвам глупаво управленческо решение. И как очаквате хората да ползват градски транспорт като основно средство за придвижване с това поскъпване? Че то само от финансова гледна точка, транспорта става безумно скъп, и да се придвижа с колата ми, ще ми излезне по-евтино, и по-бързо от колкото с градския транспорт. да с тролея и автобуса висим в едно и също задръстване, ама поне не спираме на всеки 100 метра да чакаме всеки и всички. Така че с колата ще ми е по-евтино. Освен това аз лично изкарвам колата само когато имам реална нужда от нея, през другото време се придвижвам с велосипед из града. С колелото съм поразително бърз, и оставям колите на центъра за градска мобилност зад себе си, с поразителна лекота, защото мога да си ползвам шорткъти, мога да пресичам в подлези, мога да карам по улици и тротоари, където ми позволява сигуацията, мога да заобиколя някои светофари баз до правя нарушение като се кача на тротоара, мина по тротоара в зоната в която светофара е валиден, и после да излезна на пътя извън зоната на светофара, пък нека центъра за градска мобилност да си чака на светофара. Общо взето, заигравал съм се с хронометъра, просто от любопитство. От нас до болница майчин дом, стигам с колелото - 13 минути и 30 секунди по хронометър, където с градския транспорт, ще ми трябват към 40 минути. От нас до ФМИ на булевард джейм баучер, стигам за около 40 минути, където с другите превози един час не ми мърда. от нас до нов български университет няма директен превоз, и по преките пътища и шоркътите, стигам за между 12 и 13 минути, а от нас до кв банишора, с градския транспорт ми трябват между 1 час и час и 15 минути, а с колелото между 23 и 24 минути. Колелото не ми иска много пари, движи се само на ентусиазъм, шише вода от половин литър, и шоколадова вафла, общ бюджет 1 лев за водата и вафлата а с това мога да обикалям поне час и половина из цяла софия ида върша много работа нам ного места и да се придвижвам бързо то място на място, докато с един лев вече и тролея не мога да си хвана, и сигурно за час и половина ще ме лашка от нас до НДК, където с колелото стигам за 20 минути пряко усилие. мога да пресичам кръстовища и светофари, по много начини без да нарушавам, не спирам на всеки 100 метра, не се влияя от задръстванията, не се влияя от светофари, Е после как ще ме убедите че си струва да ползвам градския транспорт? Нали се сещате че единственото което ще направя, е директно да ви се измея в лицето, по най-грубия и подигравателен начин който мога да измисля и ще спра да се занимавам с вас и да ви обръщам внимание. Така че не знам какво мислят хората от центъра по градка мобилност, с коя част на тялото си мислят, и най-важния въпрос дали мислят изобщо, но ефекта който ще постигнат е отлив на хората от услугите им, по-малко ще се купуват билети, ще има повече гратисчии, и хората ще си намерят други форми на транспорт, като най-универсалната и най-благата за града е карането на велосипед. Така че Адски траспрост, хайде да си останете със здраве с вашите илюзии, аз ще си карам колелцето, и вместо да ви давам 1,60, ще давам 1 лев за вафла и шише вода, пък хем ще съм здрав, във форма и с тренинг, хем няма да съм гладен и жаден, хем за час и половина ще свърша работа на няколко места, и ще съм я свършил по-бързо, защото ще съм се придвижил по-бързо.

Айде със здраве от мен, и джаста ви праста с тия билети!

Обиколка на Витоша 100 км 2016 год.

Регистрацията и плащането на таксата за Обиколка на Витоша 100 км, са редовни и изрядни, очакваме 18 и 19 Юни да дойдат а през това време, повечко подготовка, няма да ми навреди....

Откраднат планински велосипед RAM XC.TWO 2014

Откраднат планински велосипед RAM XC.TWO 2014, черен с жълти акценти, и оранжево кормило, черни грипове, от етажната площадка на 4 етаж, на сградата на адрес: Град София, Ж.К. "Борово", "Ул. Света Марина № 52" към 21:30 часа вечерта. Вратата на етажната площадка е била заключена и разбита за да бъде откраднато колелото.
сериен номер на рамката: AV13301589
сериен номер на задния шок: 02T30037713
сериен номер на вилката: 48T00025334

Piece of mind or piece of heart?

People used to ask me who am I. Time to time i give them my name, time to time i ignore the question. But really, who am I? I'm Nobody. I'm just the neighborhood biker. People ask me what i do in my spare time. I go cycle with my cycling friends. Who are they? They are people like me. We cycle for the pure fun and pleasure of cycling. We go to places, we explore routes. We see places, and we see each other, we discover new routes, we challenge our skills. This is how we develop our fitness, our skills, and as whole as cyclists. Frequently i get asked how do you manage all this. They would not understand the real answer. The real answer is simple. I do not manage anything alone. I manage it, with my best buddy in life, with my one and only trusted soulmate. I manage it with my bike. The bike is not just a machine, the bike is something more. The bike is a partner. The bike is a soulmate. The bike is special. You and the bike, alone, are nothing. You without the bike are nothing, the bike without you is nothing. Where the strength for all this comes from? Once you are on the bike and ride it, you become symbiots, once you become symbiots, you share your powers with each other. This is when the magic happens. Together, you are very powerful machine for adventures. You can never tame the bike, like you tame your pet dog. It will never tame. You cannot enforce obedience on your bike, it will never obey. Your bike is an equal partner, not your slave. As long as you respect it as such and treat it as such, both of you, together, will do the greatest of adventures, and share the magic and power, once you lose this respect it is all over. Why i do Cycle? For the challenge, for the pleasure, for the adventure, for the fun. Is it Just a sport for me? No. It is something more. It is my way of life. This is my passion. This is what my heart beats for. So who am I? I'm Nobody. I'm just the neighborhood biker.