София трябва да се раздели с концепцията си от 60-те години, за да бъде приятен град за хората

http://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2017/10/04/3053834_sofiia_triabva_da_se_razdeli_s_koncepciiata_si_ot/

София трябва да се раздели с концепцията си от 60-те години, за да бъде приятен град за хората. 

Повече публични пространства с условия за разходки и водене на здравословен начин на живот и по-малко място за автомобили. Към това трябва да се стреми София според датският урбанист Ян Геел, който днес представи доклада на неговия екип столицата.

Геел и екипът му започнаха работата си в София през март по покана на Столичната община и главният архитект Здравко Здравков. Изготвеният доклад е разделен на 4 теми с препоръки и насоки към Столичната община, за да може София да бъде приятен град за живеене.

Според Геел това, че в София пешеходните пространства са малко, а същевременно автомобилите блокират града, се дължи на архитектурният модернизъм от 1960 г. По думите му тогава грижата за хората била пренебрегната за сметка на сградите и автомобилите. "В тези години на практика не знаехме нищо за качеството на живот в градовете", каза Геел, като посочи, че подобни проблеми има и в много други градове по света.

Урбанистът каза, че е запознат с дискусиите за небостъргачите в София. Според него те не са решение, а проблем и не бива да се строят. "Небостргачите са мързеливото решение на проблема с плътността на застрояване. Просто другите възможности искат много повече работа", каза той.

Повече от всичко, освен автомобили

Според доклада столицата трябва да развие своя идентичност, начините на придвижване, обществения и културния живот, а свободните пространства трябва да са повече. Екипът на Геел посочва, че София трябва да се възползва от близостта на планините като бъдат подобрени визуалните и физическите връзки с тях и да използва повече минералните води.

Трябва да бъде изградена мрежа от пешеходни улици и велоалеи, за да може жителите на града да се насладят на архитектурата в центъра и археологическото наследство. Подобрение за пешеходното придвижване трябва да бъде направено и покрай големите булеварди в столицата, като за пример бе даде "Тодор Александров", където на места тротоарите са твърде тесни. На много места липсват и удобни трасета за пресичането им, а броят на подлезите и надлезите да бъде по-малък. Автомобилите пък трябва да бъдат отклонени от центъра.

Необходимо е и да бъдат въведени указания как могат да изглеждат елементите в публичните пространства, от фасадите до кофите за боклук и осветителните тела. Глобите за паркиране върху тротоарите трябва да са повече, а колчетата, разположени по тях да са по-малко. Времето за изчакване на светофарите трябва да е по-кратко.

Как стигнахме до тук

Според Ян Геел София има едни и същи проблеми като повечето големи градове в света, сред които са Токио, Мелбърн, Москва, Копенхаген и Ню Йорк. Най-общо това са малкото пешеходни пространства и големия брой автомобили. Според Геел това се дължи на зародилият се през 1960 г. модернизъм, който "каза довиждане на грижата за хората", а фокусът се е изместил върху сградите. Малко след това се появило и "нашествието на автомобилите"

"Тогава ни учеха, че един жилищен квартал трябва да изглежда добре, ако го погледнем от високо", каза Геел, като отбеляза, че този модел напълно е пренебрегнал пространствата между сградите, които се ползват от хората. Урбанистът разказа и че, когато бил студент един от преподаватели му казал "Добрият квартал е този, които изглежда добре, ако го погледнеш от магистралата".

Същевременно според Геел тогава никой не си е давал сметка, че дори най-малката постройка оказва влияние върху качеството на живот, което е важното за града и неговите жители.

Положението в градовете се влошило, когато навлезли автомобилите и изведнъж градското планиране пренебрегнало още повече човешкия мащаб. При планирането 50-60 километра разстояние за пътуване се е смятало за нормално, защото е съвсем възможно за автомобилите. И така автомобилите окупирали центровете на градовете вместо хората.

Обратният процес обаче не е толкова труден за изпълнение, колкото изглежда, казва Геел. За пример урабнистът посочи площад "Таймс скуеър" в Ню Йорк, по чиято промяна са работили той и неговият екип. Дълги години "Таймс скуеър" бе по-скоро изключително натоварено кръстовище, с малко място за хората, отколкото площад. През 2013 г. екипът на Геел започва работата си по пространството и днес то има по-големи пешеходни зони, кафенета, по-малко автомобили, което по думите на Геел до прави чудесно място, за да се насладиш на града.

"Когато чу какво сме направили в Ню Йорк, ми се обади кметът на Москва и поиска да направим същото и там", каза Геел и посочи града като поредния успешно освободен от коли и върнат на жителите му.