Цигански пазарлък за 2 стотинки

Тази карикатура е добро начало на този пост, имайки предвид контекста на карикатурата и на поста.

Цигански пазарлък за 2 стотинки

Днес стана една доста грозна сцена. До токова останах отвратен от сцената, че реших да я сподея в блога си.

Днес след работа, ми се доядоха пържени картофки. Реших да отида до близката бутка на пазара за бургери и хотдог, и да си поръчам пържени каротфки. Видях на табелата цена от 99 стотинки за 100 грама. Реших да купя повечко картофки да има за всички вкъщи. Купих 500 грама които според табелата са 4.95 лв. Питах продавача, колко стува една порция той каза 1 лев. Ок. Платих 5 лв, купих 5 порции – 500 грама да има за всички. Дали ми пука за тия 5 стотинки разлика? Не. Изобщо. Аз даже често си поръчвам от него храна на вкъщи и като има примерно някакво малко ресто примерно 40 – 50 стотинки, му ги оставям. Защо ли? Защото:

1. По цял ден работи в тоя бутка, за да си изработи някаква надница да си нахрани семейството

2. защото работи честно и почтено

3. защото винаги се старае клиента да е доволен, когато си получи поръчката

4. защото при него всичко е винаги прясно, топло и вкусно.

Докато чаках да се изпържат моите картофки, дойде една жена на средна възраст, да си поръча и тя картофки. Чудесно. Картофките на нашия готвач са хубави, и добре изпържени. Тя си поръча 200 грама. Попита човека в буткатаколко струват, и той и казва една порция е 100 грама и струва 1 лев. При което жената веднага си заби погледа в табелата, и вика ама на табелата пише 99 стотинки. След което започна да прави цигански пазарлък, буквално за 2 стотинки. Защото човека и казал 2 лв а не 1,98 лв.

 Сцената ми привлече вниманието, обърнах се и се заслушах, как тая малка злобна жена се пазареше за 2 стотинки, точко както се пазари някой циганин. Останах погнусен и отвратен от тая сцена и си тръгнах с неприятното усещане, за човешката злоба и човешкото падение. Стана ми тъжно, за човека от бутката, защото той виси там цял ден, прави се на маймуна, за да угажда на претенциите на всички, точно за това му оставям бакшиш, точноз а това ако имам примерно 40 – 50 стоники ресто при него не си ги вземам, нека пие едно кафе с тях. Нека и той се почувства човек, той нито е циркова маймуна нито е машина. За това останах и отвратен и погнусен от тая малка злобна жена, дето така грозно му се пазареше, все едно той и е някакъв роб дето и е длъжен и и е на подчинение.

Дали съм някой богаташ – не съм. Дали съм някой гъзар дето има толкова пари че не ги цени - не съм. Аз съм същия като него. Същия като човека от бутката. Работя в малка квартална бакалия. Колко изкарвам ли? Не изкарвам много, достатъчно за да се издържам. Защо симпатизирам на човека от бутката ли? Защото аз знам какво му коства, защото на мен ми коства същото. Защо изпитвам погнуса и отвращение от такива малки злобни хора като тази малка злобна жена ли! Защото всеки ден, имам вземане даване точно с такива малки злобни хора, изтъкани от ежедневната злоба, с комплекси за малоценност, които си мислят че са мачкани от живота. Не. Те не са мачкани от живота. Живота просто ги е избутал ей там в канавката където им е мястото и повече не се занимава с такива. Те са мачкани не от другите към които се отнасят със същата злоба, те са мачкани от собствената си злоба, завист, с които тровят останките от душата си, и останалите хора около тях мислейки си че като направят сцена и пазарлък на някой, вече са видиш ли силните на деня. Не. Не са силните на деня. Те са жалката гротеска на деня. 

Силните на деня са тези като човека от бутката, и като мен, които ежедневно трябва да се справяме с помията от злоба, завист и комплекси, които такива дребни злобни хора ни изсипват на главите, и въпреки всичката тази простащина, злоба, комплексарщина, оставаме на работното ни място и си завършваме работния ден.

Да, да си силен не значи да вдигаш шум и пушилка, да си силен значи да знаеш кога да отстъпиш на такива малки и злобни хора, и да знаеш как да се справиш с такива малки и злобни хора.