Горкия клетник, чак да го оплачеш

Горкия клетник, чак да го оплачеш. Те сигурно заради такива изстрадали клетници като него са написали мюзикъла „Клетниците“.

На това му викам да нямаш късмет. Да се настроиш за хубава измама, да си избереш мишена, да си поставиш цел и да откриеш че си попаднал на грешната мишена, която да те изпържи, вместо ти нея. Те на това викам да нямаш късмет. Ами какво да ви кажа. Има ги и такива баламурници. Както един приятел вика баламургени. Баламурген значи баламурник, Баламургени, значи баламурници, както същия приятел се майтапи с немска нотка в думата.

Мишената бях аз, целта беше да ми измъкне данните за кредитната карта – хайде стига всички знаят че нямам такава, и че не вярвам на тая система с картите, и че я смятам за прекалено незряла и недоразвита, за да си доверя парите на нея, и за това всички знаят че скоро няма да си извадя кредитна карта.

Та днес получавам странно телефонно обаждане. Да, новата вълна предпразнични телефонн мошеници. Та реших че няма да го отсвиря, бързо и  категорично а ще се погавря с него, докато му скъсам нервите.

Звъни ми българин от някакъв номер, вероятно някъде от Индия.

За яснота в диалога, с мошеник ще маркирам неговите реплики а с Diabolik ще маркирам моите реплики, а с Ева, ще маркирам репликитена приятелката ми, то е само една реплика, на края, ама все па к я има.

Та, звъни ми някакъв и ми вика:

Мошеник:

Добър ден, аз съм еди кой си от еди кя си фирма.

Diabolik:

здрасти

Мошеник:

имаме проблем с теб?

Diabolik:

Не че ми пука какъв вие проблема, и с кой ви е проблема, ама само от възпитание, ще те изслушам преди да ти затворя. Ако ми писне преди да си свършил пак ще те отсвиря, така че накратко и по същество, ако искаш да бъдеш чут.

Мошеник:

в компютъра ти имаш вируси, и те ни създават проблеми. виждам че и сега имаме трафик от теб

Diabolik:

не можеш да имаш трафик от мен, защото компютъра ми е изключен

Мошеник:

От Твоя ИП адрес, получаваме много нежелан УДП трафик, към нашата мрежа.

Diabolik:

Ти слушаш ли какво ти говоря или си автоматичен бот дето повтаря каквото му е зададено.

Мошеник:

човек съм

Diabolik:

Ами тогава слушай какво ти отговарям а не се дръж като бот

тук вече мошеника втвърди гласа, викам си охо, емоционална реакция, готово, разчупих модела, а падна ми, сега вече е мой. От тук поех контрол над положението, и преструвайки се че налапвам неговата кукичка, го карам да налапа мойта кукичка с което окончетелно овладявам нещата. Онзи вече с изпънати нерви се опитва да запази спокойствие и вика:

Мошеник:

искаме да сме сигурни че нещата са ок.....

Diabolik:

Както ти казах компютъра ми е изключен, изчакай да пусна компютъра.

и пускам виртуалния компютър. Когато виртуалният компютър зареди и стана готов за работа, викам:

Diabolik:

Давай кажи ми какво правим сега

Мошеник:

абе трябва ми досъп до....

Diabolik

 аа не, достъп до компютъра ми не давам, на хора на които нямам доверие. Ще трябва да се постараеш повечко от това, ако искаш, да ти дам такъв достъп до компютъра ми.

За да докаже позицията си онзи диктува някакви команди които изкарват разни системни работи на екрана, и го чувам как нарежда

Мошеник:

виждате ли червените кръгчета, това са нещата които са се объркали, а над тях жълтите триъгълничта са системни предупреждения, предизвикани от появата на червените кръгчета.

 

Diabolik:

Добре, само че тоя инструмент - EventViewer показва събититята които са станали или не са станали на компютъра, това не е марилка за здравето на компютъра.  Червените икони, не са грешки, а са това което не се стартира, защото компютъра не участва в съответната мрежа, която изисква тези услуги (services) а жълтите икони са вторични услуги, които не могат да се стартират защото са зависими от основните, а основнтите не са стартирани.......

на онзи мошеник му кипва кръвта, и за мен това е добре дошло. Това значи, че ще каже още някоя простотия, защото  вече е емоционално нестабилен, и това ще го накара да се издаде още. На това разчитам.

Мошеник:

за да ти докажа влез в папка Prefetch, и виж тия и тия файлове как са повредени.....

Diabolik:

тая папка е с кеша на уиндоус а това са валидни реални файлове, които уиндоуса често ползва по един или друг повод, и тези файлове си ги държи там да са му удобни подръка за бърз достъп

Мошеник:

е то де ама няма икони

Diabolik:

нямат икони асоциирани с програми, но имат общата икона която уиндоус им асоциира.

Тук усещам, как онзи вече превърта – чудесно планът ми работи на 100%, държа нещата под контрол, всичко става както го искам.

Мошеник:

виждам че можем да пристъпим към следващата стъпка

Diabolik:

коя е следващата стъпка

Мошеник:

можем да ти предложим абонамент, за 5 години, да ти поддържаме компютъра така както е в момента, за 300 долара, можем да типоддържаме ОС, редовно обновена, браузера редовно обновен, хард диска редовно почистен, хард диска редовно подреден, регистри редовно почистено, и редовно подредено, офис редовно обновен, акаунтите ти за достъп редовно защитени с надеждни пароли, до които само ти имаш достъп....

Докато нарежда тия глупости, си викам, че всичкото то това и сега си го правя и сам, пък и до силните пароли за сайтовете и абонаментите, то и сега са силни и сега само аз си имам достъп, така че май няма да получа нищо.

Я да видим до колко мога да се изгавря с тоя вредител, и до колко мога да му разруша нервната система.

Diabolik:

Така ли? изглеждам ли ти като човек, който има нужда от поддръжка. До тук докато те слушам какво ми говориш, или ме вземаш за мнооогооо тъп, от тия дето си нямат понятие какво е компютър и уиндоус или ти самият изобщо си нямаш понятие какви ми ги бръщолевиш

Мошеник:

Как да ти докажа като не ми даваш шанс

Diabolik:

Ох добре, давай да те видим каква каша ще забъркаш.

Мошеник:

Отиди на http://www.teamviewer.com и от там изтегли безплатната версия за бърза поддръжка. Като я инсталираш, ще ти даде Session ID и парола които трябвада ми дадеш.

Всичко много хубаво за мен, ама не и за него, ама нека си мисли че е хубаво, аз просто правя всичко във виртуалния компютър, където е чисто и изолирано. Нищо не излиза от виртуалния компютър и нищо не влиза в основния компютър, така че каквото и да стане онзи е надеждно затворен в клетката. онзи влиза и почва да сканира с фалшива програмаи програмата изкарва че съм имал 2 вируса във виртуалния компютър - CIH и Melissa. Започвам да се смея с глас, защото това което виждам е просто жив абсурд. Това е абсолютно невъзможна ситуация. И теоритически и практически.

Diabolik: 
Антивируса ти не струва, CIH не може да работи под НТ базирана система, аз съм с уин 7, 64 битов, а той е NТ базиран, ядрото е NT версия 6.1, така че забрави за CIH. Melissa, беше актуален вирус по времето на офис 97 и офис 2000, това е макровирус, който ходи по word документи, а на този компютър няма нито инсталиран офис, нито офис документи, няма откъде да дойде Melissa. Още офис 2003 чупи модела на работа на Melissa, и модела на разпространение на Melissa. Melissa отдавна е бита карта, както и CIH.

онзи вече сигурно е изпаднал в истерия, което е и целта ми.

Diabolik:

добре дай да го видим тоя твоя абонамент

         Мошеник:
        отвори тая и тая страница

и ми дава някаква набързо скалъпена страничка, която дори не изглежда професионално направнена.

Diabolik:

ооо да си предавам данните на страница която няма SSL, малко рисковано, особено с тия вируси на компютъра ми, ама ще пробвам

за име пиша измислено фалшиво име, за банка пише измислена банка, за сметка просто произволни цифри, а за адрес на клиента пише: Абе идиот, не се ли усети, че те разигравам във виртуална машина и пращам данните. По някое време онзи пита тъпо

Мошеник:

какво имаш предвид с това с виртуалната машина

Diabolik:

Ами ти си във виртуална машина, а аз отвън командвам виртуалната машина да ти прави номерата които виждаш, и по всяко време мога да ти спра достъпа, стига само да го поискам.

Мошеник:

не можеш дъжа ти мишката

Diabolik:

държиш мишката, на виртуалния компютър, ама аз държа мишката на реалния компютър, а от реалния компютър, мога да подам команда на виртуалната да се изключи, и сега кво правим?

В този момент викам шах-мат почнах да се смея с глас, а при мен и приятелката ми започна и тя да се смее с глас, защото и тя се усети точно какво става. Е крайно време беше и онзи да се усети какво става, и накрая взе че се усети, и вика

Мошеник

какво става там

Diabolik:

приятелката ми през цялото време слуша целия разговор, и се залива от смях и ми вика че:

Ева:

тоя или те смята за мнооогооо тъп, или си няма понятие какво говори ама май е второто, щом не може да разбере че е затворен в клетката на виртуалната машина от която няма излизане, и няма как да нанесе реални щети, и че ти като командваш истинската машина командваш и виртуалната и той е безпомощен да те спре защото просто ще спреш мрежовата карта на виртуалната машина, и той опуква без достъп и си се оттървал от него.

Diabolik:

И да искаш не можеш да се върнеш, програмата е във виртуалната машина, аз като съм спрял мрежата на виртуалната машина, виртуалната машина няма достъп до интернет, така че не можеш да се върнеш, а като спра окончателно виртуалната машина и си възстановя чистия бекъп, програмата ти изчезва БЕЗВЪЗВРАТНО, защото просто ще дам на машината да зарежда от чист имидж, на който програмата ти никога не е слагана, просто си отстранен, както се отстранява паразит.

при което онзи окончателно истеризира и окончателно изгуби и нерви и самообладание което беше крайната ми цел. Постигнах крайната си цел, постигнах това което исках, всичко от тук нататък е бонус – повече от това което исках.

Diabolik:

 виж не те знам кой си и какъв си, ама определено те чувам как ти съдрах нервите, а ти създаде много добро забавление за мен и приятелката ми

затворих първо виртуалната машина. Онзи по телефона почна да псува. Докато се наслаждавах как съм му скъсал нервите си докато си върна резервния имидж на чиста виртуална машина, използвах времето, да оставя едно последно дразнителче. Държейки телефона, викам на приятелката ми:

Diabolik:

видя ли го тоя балък, може ли да има толкова тъпи хора като тоя профан?

и чак тогава затворих телефона.

Цялата случка траеше около 2 часа. 2-та часа, които се превърнаха в най-зловещият кошмар в живота му.