Всички знаят да дават акъл по въпроса, но никой не прави нищо по въпроса

В България е навик на всички да правят 2 неща – да се ровят в работите на другите, и да дават акъл за всичко защото са разбирачи от всичко, но никой от тези разбирачи не прави нищо по въпроса, а като ги накараш да направят нещо, се изсулват като пръдни из гащи с разнообразни оправдания, или като им поикаш резултат, ее сега не можели, сега го нямали.... Те за това сме на това дередже и ще си останем на него, докато този манталитет властва. Тази партия, онзи тобор, онзи съдия, съдията е педераст, съдията е 12 играч на противника, тази партия какво прави, онази партия какво не прави, кой какво пак, а ти дето знаеш да ги дрънкаш тези безполезни дрънканици, ти какво си направил толкова голямо и толкова велико че да ти дава право да дрънкаш и да даваш акъл наляво и надясно?

Преди два месеца и половина, бях на адрес да правя компютър, ама както се досещате нещата се обръкаха. Както винаги се появи празноглав врещелник дето знае да дава акъл ама като го накараш да свърши работа, или не може или не иска и в двата случая си намира повод да се изсули като пърдня из гащи.

Преди 2 седмици си взех колата от бояджия, изкъприх си ръжда, освежих боята, и си купих защитна полираща паста. Идеята ми е проста. Да изчакам малко, да се стегне боята, да измия колата, и да и сложа паста, за да запечата боята, и да я защитава, а като наближат снеговете, пак да я измия и пак да и сложа още една ръка паста, хем да освежа първата паста, хем и да ми защитава боята от солта и лугата.

Да започнем по ред на номерата, компютъра беше ремаркетирана машина, взета 2-ра ръка от някоя загубена българска държавна институция, с надеждно изтрит хард диск и възстановен от имидж, norton ghost. Основната инсталация беше добре направена, което ме изненадва, имайки предвид че в наши дни, държавнит служители не се избират по това кой какво знае и може, а по това чии роднина си и кой чии ръце е извивал за да го вземат на работа. Човека се оплакваше че компютъра работи бавно и че си личи че компютъра има потенциал да е бърз, и че си личи че нещо го дърпа назад. Отивам да видя компютъра, наистина има потенциал и наистина нещо го дърпа назад. Процесора беше двуядрен Интел селерон G535 на 2,4 гигахерца, и 4 гигабайта рам на някакво измислено ASROCK дъно, с чипсет Н61, и вградени видео, звук и мрежа, Мрежата беше гигабитова мрежова карта на реалтек, звука беше АС`97 на C-Media, видеото беше Intel HD Graphics 3000.

Оказва се че имиджа е правен от институцията за нуждите на институцията и това включваше, мрежови настройки, операционна система, офис пакет, настройки на потребитеии потребитлски права, общо взето системата беше конфигурирана за целта за която беше първоначално купена,и си изпълняваше целта добре. С вземането на машината вкъщи, и с използването и за друга цел, веднага пролича че текущият софтуер няма да е от полза. Отделно от това, имаше и лек проблем с операционната система. Макар да беше добра инсталация на уиндоус ХР 32 бита с добри драйвери, оказа се че това което дърпа системата назад е това че уиндоус хр 32 бита, не може да преброи цялата рам и да я използва рационално, защото теоритически поддържайки 3,25 гигабайта а напрактика поддържайки 3 гигабайта в режим РАЕ – Phisical Address Extension, Уиндоус изпитваше затруднения с четвъртият гигабайт рам, и от там страдаше цялата система. Това беше нещото което дърпаше системата назад, и заради което системата работеше бавно. Когато отидох на адреса, предния компютърджия тъкмо обясняваше как тая система не струва как има проблем с паметта, и как за тези пари за този компютър са го обрали, като последния глупак. Бяха ме викнали като още един човек да си каже мнението за компютъра. Отворих компютъра, видях какво има под капака, и го отнесох към софтуера. След като подмених термопроводната паста с нова и свежа, процесора започна да работи добре. Остарялата термопроводна паста, действа като термоизолация не като термопроводен елемент.  За това трябва да се подменя периодично. Изключение правят сребърните пасти, те винаги провеждат топлина, защото са много фини метални частици, в случая сребърни, суспендирани в минерално масло, което се изпарява и остават металните частици. Сложих такава паста, на компютъра поне това да не му мислят хората. Докато другия компютърджия ми се правеше на велики ми обясняваше някакви врели некипели, „за скоростта на завоя“ на процесора, отнесена спрямо „скоростта на завоя на паметта“ в различните си обеми и конфигурации спрямо шината и процесора, започнах чиста преинсталация от нулата. Изпразних диска, разпределих обема в 2 дяла, направих си всичко както аз си знам. Тук обаче въведох една малка промяна. Вместо Уиндоус хр 32 бита, инсталирах уиндоус 7 64 бита. Другия компютърджия се спука от празни дрънканици как Windows 7 е боклук, как не струва, как и цялата идея за 64 битов платворма, прави нещата по-зле...., и не спря да ми надува ушите и да ми дава акъл как това как онова как за това съм грешал и не трябва да е така а да е иначе, как онова..... не трябвало да е с този параметър а с другия как правя глупости които ще забият компютъра по-ниско от колкото е..... и на мен в един момент ми писна, и му викам:

- виж какво, дрънкаш през цялото време врели некипели, занимаваш ме с твоите мокри сънища от преди 1001 нощ, обаче тук на място, с компютъра не можа да направиш нищо, и лъжеше човека как компютъра не струва и имал проблеми и му говориш за глупости и завои, които никой по света не е чувал освен теб, а пренебрегваш факта, че 32 битова операционна система не може да преброи адекватно, и не може да оползотвори рационално обеми над 3 гигабайта рам, а тук е един модул от 4 гигабайта.

Онзи почна да заеква:

- е да ама аз щях да му сложа 3 по 1 гигабайт....

и аз го отрязах и му викам:

- а четвъртият гигабайт, къде щеше да го сложиш, и щеше ли да му го възстановиш, на човека в пари или в модул? Защото ще му вземеш 4, ще му върнеш 3 и го оставяш ощетен с един, или просто щеше да го изпързляш на пързалката, и да си вземеш един гигабайт рам за негова сметка, нали? Един гигабайт кой ти го дава.... ей така ти изпада, чудесен ъпгрейд вкъщи си правиш за негова сметка ми се струва. Човека с компютъра бързо се усети на къде отиваха работите, и аз реших да приключа въпроса много бързо, викам ето ти дисковете, тук има всичко необходимо за да изправиш компютъра на крака и да го накараш да работи без да се оплаква, защо щом като знаеш да ми даваш толкова акъл защо ти него направи да върви? Ето ти дискове, защо не ми покажеш напрактика къде греша и къде си прав, за да приключим спора. Тази разправия става пред собственика на компютъра, и той не беше в позиция, да се прави на велик и вика:

- оу виж колко часа стана, трябва да тръгвам че жената вкъщи.

Иаз му викам:

- Да часа е да му кажеш на човека че или искаше да го преметнеш с един гигабайт рам, или си нямаше представа какво трябва да се направи за да тръгне и да работи нормално този компютър. Компютъра е с 4 гигабайта рам, просто32битова ОС не може нито да преблои повече от 3 гигабайта, нито да ги оползотвори рационално, така че тия глупости за „скоростта на завоя“ не ни ги разправяй. Но щом ти самият каза че смяташ да му сложиш 3 модула по 1 гб памет, смяташ да сложиш 3 гигабайта и да спазиш това ограничение от 3 гигабайта, значи знаеш, за това ограничение. Пак те питам а как щеше да компенсираш човека за четвъртият гигабайт защото му вземаш 4 и му връщаш 3, къде е четвъртият?

След тези нападки онзи започна да се прави на обиден и си тръгна под предлог че никога не е бил обиждан така и че щял да ме съди за нанесена обида. Нека да ме съди, като си няма друга работа, нека  да ме съди, повече от два месеца си чакам призовката и още не ме е осъдил. Та до тук с онзи празноглав и вероятно лъжлив врещелник.

Направих му компютъра на човека, седна обясни ми какво иска, направих му го. Човека любезно ми обясни, че иска да изненада  дъщеря си за рожденния и ден, с работещ компютър, че днес е рожденния и ден, и че я чака към 22:00 часа да се прибере. Викам ок ще е готов и работещ доста преди това. В 22 часа отдавна ще съм си тръгнал, и компютъра ще е покрит с покривалото, като се върне да се изненадва, колкото си иска. Така и стана в 21:30 завърших компютъра окончателно, човека го тества 15 минутки, видя, че всичко е ок и че работи чудесно, и в 21:45 изчезнах. 2 дни по-късно се видяхме да ми плати време и труд, взех му по-малко от колкото вземам обикновено за подобна задача, не беше човек който можеше да си позволи много, едвам беше успял да се сдобие с този компюър, за да изненада дъщеря си за рожденния и ден, та нямаше смисъл да го скубя, взех му колкото да не съм капо.

Попита ме какви бяха тези нападки които станаха преди 2 дни. Обясних му че другия или не е знаел какво прави или е искал да си направи ъпгрейд на негов гръб. Той вика да ама сега онзи не ми говори, и ми се заканва че повече няма да ми прави компютъра. Викам му то с това което видях не мисля че би имал реална полза  той му прави компютъра. Дъщеря му дойде да каже че компютъра работи много добре, и аз отворих няколко таблици в ексел, едновременно с това отворих няколко документа в word, едновременно с това пуснах филм, и eдновременно отворих няколко страници в Internet explorer 9 защото се оказа че дъщеря му иска да работи с интернет експлорер 9, и че държи на интернет експлорер 9, аз нямам проблем с това, нейно искане, има си причина момата, нека си го ползва, и без това Интернет експлорер 9, еволюира до читав браузер. Всички видяхме че компютъра реагира пъргаво на това натоварване, и потвърдих че е купил много добър компютър, и пак си тръгнах. Зад мен дойде въпроса, добре де как стана така че ти го накара да върви така както е, и че компютъра е пъргав под натоварване, а той викаше незнам какво с паметта, и за това вървял зле. Обясних му за ограниченията на 32 битовата операционна система и как 32 биовият уиндоус не може да преброи правилно и да оползотвори правилно повече от 3 гигабайта, и дефакто уиндоус вижда още, памет с която не може да се оправи, и това е нещото което дърпа компютъра назад, и възможностите на 64 битовата сравнени една с друга, и как 64 битовата ОС може да преброи всичките 4 гигабайта на компютъра правилно и да ги вложи в употреба и системата да заработи нормално защото вижда, познава и може да преброи и да вкара в нормална употреба паметта и не се мъчи да се чуди и за това няма какво да го дърпа назад. Когато човека схвана какво му казах възмутено вика, е тогава той що се прави на интересен, викам му не знам защо се прави на интересен, но поради този повод другия компютърджия не му трябва. Тръгнах си, прибрах се в нас, и повече не съм имал контакт с него и с компютъра. Надявам се компютъра им още да работи добре, и да им върши добра работа.

Добри хора са, собствениците на този компютър. Заслужават добър компютър, който да им работи адекватно, нека се радват на добър компютър нека им работи и да им върши работа дълго и безавариино!

Другият случай който ме изкара от релси, беше че си прибрах колата от бояджия и тенекиджия. Положиха добра грижа за ръждата и боята на колата, доволен съм от резултата. Понеже бояджията нямаше пещ да изпече боята, ми вика, изчакай 1 – 2 седмици, да дръпне и де се стегне хуаво, тогава я мии. Ако можеш сложи и паста, да и запечаташ боята. Така и смятам да направя, отидох купих си защитна паста, чакам да минат тия 2 седмици, това значи другата седмица в неделя да е стегнала боята окончетелно, и да си измия колата и да я намажа с паста. Решил съм да направя следното, да сложа сега една ръка паста, обилно, колкото боята може да поеме, за да защити и запечата боята. Като наближат снеговете, ще сложа втори обилен слой, пак колкото поеме, за да може да освежа вече съществуващият слой, и да има какво да ми пази боята от солта и лугата.

Смятам това да го правя с приятелче от съседния блок, хем да си правим компания, хем и защото, итой искашеда направи нещо подобно с боята, на неговата кола, обаче малко се поиздъни. Хем му каза отиваш в този магазин, и им казваш че искаш качествена паста за ръчно полиране, и за защита на боята на колата, те там са честни, ще ти дадат хубава паста, на която можеш да вярваш. Отива нашия казва каквото му казах дадоха му паста, огледа магазина и вика, може ли да  я заменим с доплащане. Съгласиха се от магазина и избра друга паста, и докато от магазина успеят да му кажат, ч това не е полираща и защитаваща паста а абразивна паста, този приятел доплати разликата, взе новата паста и излетя като изстребител да си намаже колата. Започна с багажника. Намаза багажника разнесе пастата, изчака да изсъхне, избърса изсъхналото и остана потресен от резултата. Пастата си е свършила работата, и му е изяла боята. Нали е абразивна, това и е работата. Идва при мен, вика води ме при твоя бояджия че направих издънка... по пътя към бояджията, докато го слушах какво е правил ми дойде да му кажа ами сам си си виновен, аз нали ти казах какво да вземеш, и кое е за теб. Ти що си го подменил и не си изчакал от магазина да ти кажат, че е абразивна паста, и че тя няма да и полира и зещити боята, а ще я изяде. Тая паста която си взел, е да изаде и награпави боята, за да може новата боя да се задържи. Бояджията почна да се смее и вика ти си ми подготвил багажника за боядисване, и забърка боя и му изпръска подготвения за боядисване багажник. Сега отново е с неполиран багажник, ще отида с него, ще си купи паста, този път под мой контрол. Обаче смятам първо на мойта кола да му покажа коя е пастата, как се нанася и какъв е резултата, защото очевидно моя човек нещо е объркал нещата, и се надявам че като му покажа, ще се оправи другият път. Понеже и той ще полира с мен, за да схване, съм решил и аз да полирам с него, един вид да му върна жеста – не ми е длъжен но ми е помогнал, за това ще си върна жеста и ще му помогна. Обасних му защо е добре да си направи 2 обилни слоя – разбирайте всеки път колкото поеме, първия слой – обилно колкото поеме, за да защити и зепичата боята, а втория обиен слой пак колкото поеме, за зимата за снега, за солта и лугата. Друго предимство, е че ако имате хубав дебел слой паста върху боята – както аз смятам да направя, напървото мазане да сложа обилно колкото поеме и на второто данаправя същото, и вече на втория обилен слой ако се появят драскотини, върху така двойно и обилно пастираната боя, те ще са върху гланца останал след пастата, не върху самата боя, което значи че с малко паста, драскотината изчезва, защото възстановявате, наранения гланц.

Докато си правим с него този хубав план, все се намира някой да ни дава акъл какво и как, и един ден аз на един такъв врещелник, пак с любезен приятелски тон му викам, добре, дай да отидем до колата ти да ми покажеш пастата и резултата, като го видя ще ми е по-лесно да разбера какво имаш предвид. Той вика колата сега не е тук, а е за смяна на съединител и масло. Викам си яснооо, няколко дни след това минаваме с това приятелче, и виждаме една кочина с прегоряла окислена боя и му викам пастата ти пази боята да не стане като тази. Прибирайки се към вкъщи, виждаме същата кочина и човека който ни даваше акъл ни изгледа тъпо, и ние нищо не казахме, но то си беше ясно защо колата „беше на сервиз“ за съединител и масло. Дава ни акъл за нашите бои а пък не си вижда неговата вече окислена и прегоряла. А може просто да е имал доброто желание наистина да е полезен, за това не го нападнах с нападки, а любезно и приятелски му обясних, че вземам тази паста, защото бояджията ми я препоръча защото е съобразил пастата да си пасва с боята. Идеята беше да види, че нямам нищо против него, но че съм питал и съм проверил. Не действам самоцелно.