Простотията ходи по хората, а не по гората

Простотията ходи по хората, а не по гората са казали мъдрите и с право.

Днес в магазина ми, около 16:45  влиза някаква простакеса, ама от тия кранти и постакеси дето всеки търговец би се оттървал от тях с удоволствие, и не биха му липсвали, сред клиентите.  На всичкото отгоре си въобразява, че може да ме уплаши с репликата ще си купя от друг магазин. Ами ей простофилщино, за мен ще е удоволствие да те пратя в друг магазин, и аз нямам сметка да те държа в моя магазин, ама що си проста, та не знаеш що ти го казвам, ама ще се усетиш де, ама ще е късно. С това че с твойта простофилщина си отишла при конкуренцията си ми направила услуга, и си пратила околните при мен, така че върви, прав ти път и не се връщай при мен. Пратила си ги при мен, защото хората вероятно ще си тръгнат от другия магазит отвратени от простащината ти, и ще дойдет при мен, където няма да намерят простащината ти, така че не ми вредиш а ми помагаш. Точно за това с удоволствие те пращам другаде, защото ти ще и изплашиш с твоята простотия и ще дойдат при мен, бягайки от твойта простотия. Нямам интерес да те задържа като клиент, защото, ако те задържа при мойте кленти с твойта простотия ще ми плашиш клиентите, да ходят другаде, за това не искам да те задържам при мен, за да нем и плашиш клиентите, за това за мен ще е удоволствие да те пратя другаде, защото а като отидеш другаде, ти ще ги изплашиш от другаде и те ще дойдат при мен.

Та да се върнем на простакесата, която е толкова зле че не се осъзнава колко е зле. ПРиятелката ми като свидетел нацялата сцена вика само едно нещо – тая па, какъв и е проблема на тая. В момента обслужвам клиент, търча между хладилника, касовия апарат и стелажа със захарните, тъкмо подадох една кока кола от 1,25 литра на клиента, и ги отбелязах на апарата и клиента поръча 2 кроасана, с шоколад. Докато свалям кроасаните от стелажа влиза въпростаната простакеса, без да обръща внимание че пред нея има клиент, и вместо като всеки културен да си изчака реда  - да свърша с клиента пред нея, като най-голямата простакеса, реши че трябва да предреди клиента, и да си постави нейната поръчка, и че аз съм длъжен да приема нейната поръчка за приоритетна, и че трябва да зануля сметката на клиента пред нея, за да и дам приоритет. Алооо, простофилщино, с какво си толкова велика, и важна, че трябва да ти давам предимство? Каква си? Какво ти дава това предимство, какво те прави толкова важна? Нещо царицата на света ли? Или просто си решила че като работя в сферата на обществените услуги трябва да съм ти дошче за душевните ти отпадъци, и съм длъжен да ти търпя простащината докато си изливаш комплексите за малоценност ли? Я Пали мотора, и кере-маневра леко в лево и неми се връщай повече!  И кво плашиш ме че ще отидеш в друг магазин, ами отивай и не се връщай при мен, не и трябват такива дебили като теб. Да не би да живееш с илюзията, че и в другия магазин ще ти търпят простофилщината?

Защо пиша всичко това ли? Случката, доказва каква простащина, залива народа ни, и до колко хората са злобни, и доколко са пропаднали погълнати от злоба и простащина, до такава степен че въобразявайки си че са нещо голямо всъщност доказват колко са жалки, и колко са пропаднали. Даа, заслепени от собственият си идиотизъм, не виждат и не могат да осъзнаят че „като се правят на важни“ само демонстрират виж ме колко съм комплексиран, и колко съм пропаднал.

Това ме подсеща за друга история за която писах, свързана, с подобен род кретенизъм, историята за палачинките и бабичките, която писах по-рано в блога си, в частта си където една клиентка, руса и тъпа, или тъпа и руса както ви е по-удобно, аз претенции нямам, се заяде без повод, с момичето от павилиона с палачинките.

Всичко това доказва в каква криво разбрана цивилизация живеем, и колко пропаднали, злобни и комплексирани са хората около нас, и как всичко става с една завист към този който е положл повече старание от тях, за да научи повече за да може да направи повече, и те потресени от завист, бързат да му направят мръсно, защото осъзнават болезнената истина, този човек е повече от тях и като във вица с дяволита на бълганския казан в ада, бъзрат да го дръпнат надолу. И най-тъжното е че този виц не е виц а е самата истина за това „общество“ в което живеем.