Кратък аудио наръчник - глава 12 - често задавани въпроси

В този материал съм наблегнал на често задавани въпроси.

В: MP3, AAC, OGG Vorbis, MPC - споменават се, чувал съм ги, но кой е най-добър? Кой от тях да използвам?

О: Ако търсите кратък отговор, ето: MP3. За дъглия ще трябва да се спра поотделно на 4те формата:

MPC - както и останалите, предлага много добро качество сам по себе си. За жалост обаче е изоставен формат и разработката му е преустановена. Много слаба поддръжка от страна на софтуерни плеъри и никаква от страна на хардуерните и портативните. На практика неизползваем формат. Като изключим бързината на кодиране и декодиране няма с какво друго да ни впечатли, като го сравним с останалите три.

AAC - кодек с много потенциал, поддържа многоканалност, доста е ефективен на средновисоки битрейти и има доста енкодери за него, като един от най-разпространените е този на Ahead, който е вграден в Nero. Много добър формат, предлагащ чудесно качество. Поддържа се доста повече от MPC, реално почти всеки плеър има поддръжка на формата. При портативните плеъри също се забелязва поддръжка, но предимно при продуктите на Apple - iPod.

OGG Vorbis - най-ефективният формат на по-ниски битрейти, без конкуренция е там; при по-високи се изравняват. Отново чудесен кодек, който ще поддържа многоканалност някой ден. Предимството му е, че е безплатен както за домашна употреба, така и за комерсиални цели. Софтуерните плеъри също го поддържат. При портативните се поддържа от някои продукти на iriver и iAudio. Според мен е по-добър формат от AAC, но по принцип е въпрос на конкретни нужди и предпочитания.

MP3 - също може да предложи чудесно качество и е най-разпространен, което ви гарантира поддръжка навсякъде. Реално погледнато, при положение, че и 4-те формата могат да предложат много добро качество, е логично да се използва най-универсалният и разпространен формат, който е MP3.

В: Може ли от mp3/stereo да се направи 5.1/многоканален файл?

О: По принцип да. От стерео може да се направи многоканален файл, но той няма да е истински многоканален файл. Тук зависи кой какво разбира под многоканалност. Ако се разбира просто файл с повече от два канала, тогава - може, Инак, ако разчитате 6-те канала да свират различно - равносилно на ДВД аудио - съжалявам не може.

Съществуват програми, които могат да създадат AC3 или DTS файл от отделни WAV файлове, създадени от оригиналният файл, които се подготвят предварително с програми като Audition или Sound Forge. За целта се използват свойствата на стереото. Използвайте 2 копия от левият канал на оригиналният файл за да подготвите wav файловете - 1 копие за ляв преден и 2 копие ляв заден канал. Използвайте 2 копия от десният канал на оригиналният файл, за да подготвите Wav файловете, 1 копие за предно дясно, 2 копие за задно дясно. Сега направете копие на оригиналният файл и го DownMix-нете до моно файл. Така Ще направите централният канал. Направете копие на този моно файл, копието ще ви трябва в за да направите subwoffer канала. Време е да разделяме и филтрираме. приговете следните файлове, копия 1 и 2 на ляв канал, копия 1 и 2 на десният канал и копие 1 на моно файла (копие 2 е за после, за сега не го закачайте). тези 5 копия ги пуснете през филтър, който изрязва всичко под 250 херца, и сигналът който остава е от 250 херца нагоре. За да подготвите канала за ниски, използвайте второто копие на моно файла, който направихте от второто копие, за среден канал. Използвайки програма като Audition/Sound Forge пуснете филтър, който изрязва всичко извън интервала 20 - 250 херца, и оставя само този интервал. С Всичката тази подготовка, ще имате ляв, десен и среден канали, които звучат различно един срямо друг, Както и канала за ниските. Разбира се предно ляво и задно ляво ще звучат еднакво, както и предно дясно и задно дясно ще звучат еднакво, но като цяло ще имате възприятие за ляво, среда, дясно и ниски. ВНИМАНИЕ, когато изрязвате интервалите използвайте филтри, а не еквалайзер. Филтрите ще премахнат честотите, без да нарушават баланса, а еквалайзера ще промени баланса без да премахва честоти. Така ще наподобите 5.1 звук, но няма да е истинското нещо. Това е псевдо 5.1, който няма нищо общо с 5.1 от ДВД.

В: Какви са най-добрите настройки на еквалайзера?

О: Няма такива. Основната цел на еквалайзера е да се използва за компенсиране на липсващи или доминиращи честоти при конкретни записи или говорители. Той обаче се е и превърнал в средство за "оцветяване на музиката", в което няма нищо лошо. По принцип той се настройва така, както на ВАС ви харесва. Единственият критерии тук са вашите слух и вкус. Ако ви допада да надуете всички баси и високи на максимум и да забиете средните на минимум, то значи това за вас е добра настройка.

В: Струва ли си да кодирам (компресирам) песните си lossless?

О: Зависи. Lossless е чудесен начин да складирате песни на дискове ако малко или много ще ви се налага да конвертирате от този архив в други формати. За да има смисъл от Lossless трябва да енкодвате оригинала, койте не е бил обработван преди. Обикновено това са истински оригинални СД или кадърно направени копия на такива. При lossless наистина няма загуба на информация, но разликата с добре направен lossy формат, варира от никаква до малка, в зависимост от това какъв стил музика се компресира и с параметрите на компресията на lossy codec-a и кой lossy codec е използван. Все пак основното правило гласи че е безсмислено да се прави lossless ако оригинала е вече компресиран с lossy формат.

Ако става въпрос за всекидневно слушане на музика, или музика за колата, като цяло не си струва, защото няма да усещате детайлите. съзнанието ви ще е ангажирано и с другите дейности, които извършвате, и няма да следи за детайлното звучене на музиката. Ако ще слушате на евтини домашни ДВД плейъри, за ТВ, евтини домашни уредби, също не си струва, защото те сами по себе си като апаратура не са в състояние да извадят пълен и плътен звук, такъв каквито вадят High End дековете и колоните. Ако смятате да обръщате нечия мр3 колекция до lossless, също е безсмислено да използвате lossless.

Като цяло обаче има светло бъдеще за Lossless защото дисковете увеличават обема си, поевтиняват и интернет скоростите се повишават, така че завишеният обем, на Lossless като цяло вече не е проблем, или е дребен проблем, който ще изчезне в бизко бъдеще.

В: Може ли да се подобри качеството на компресиран файл?

О: Не. Качеството на файл, компресиран във формат със загуба (MP3, AAC, OGG Vorbis, MPC и др.) не може да се подобри по никакъв начин. Информацията счетена за излишна, вече е изхвърлена - физически премахната от файла, и няма как да се вземе от нищото и да се върне обратно във файла. Може файлът да се обработи с програма като Adobe Audition, да се регулира леко еквалайзера и/или да се направи звученето малко по-обемно чрез добавяне на малко реверберация. Това може леко да подобри звученето на даден файл ако се направи както трябва, но няма да подобри изцяло качеството му. Може да ви звучат еднакво, но звучене и качество са две различни понятия. Нека не се бъркат. Точно като китайските стоки, които изглеждат добре, но всъщност не са качествени. Има програми които "Повишават качеството и битрейта" но това са само козметични промени. Обикновено се пуска филтър за отстраняване на шумовете, нормализира се силата и се добавя реверберация, но като цяло това са само повърхностни и козметични промени - нищо задълбочено.

В: Може ли да се изреже файл без да се наруши качеството?

О: ДА и Не.

НЕ, защото Загубата може да се сведе до пренебрежимо малка, която не се усеща, но тя си остава там. Качеството на файла реално се влошава при неговото прекодиране, т.е. повторна компресия. Към настоящия момент има една програма, която На теория може да изреже mp3 файл, без да го прекодира. Тази програма използва свойствата на мр3 файла и по-точно това свойство че мр3 файла се съхранява на кадри, и програмата просто вади излишните кадри, и презалепва потока. Практиката обаче, показва друго. Потока в Тези кадри се разпределя инересно. представете си 4 поредни кадъра 98, 99, 100, 101. Всеки кадър съдържа 80% от своята информация, и 20% от информацията на предходният. Когато извадите кадри 99 и 100 с мр3direct cut вие оставяте кадър 98 непълен с част от неговата информация липсваща, част от информацията която трябва да остане - липсва, и кадър 101 с излишна информация която не би трябвало да е там.

ДА, защото реално погледнато, това няма да се усети при просвирване и прослушване, така че не е проблем за обикновеният слушател, с обикновената апаратура, така че не трябвало да има проблем да се каже че няма загуби. Ако всеки кадър съдържаше 100% само своята информация, тогава подобно изразване щеше да е наистина без загуби.

В: Може ли да се редактира файл без да се наруши качеството?

О: Не. Тук вече не може да се размине без прекодиране на файла.

В: Може ли да се намали обема на MP3 файл, без да се наруши качеството?

О: Не. Намаляването на обема е свързано с прекодиране, което влошава качеството. Ако се направи както трябва може да се намали размера, като се запази до голяма степен звученето на файла. Разбира се ако не ви вълнува качеството на бъдещия файл, то можете да си го намалите.

В: Подобрява ли се качеството при запис от MP3 на аудио компакт диск?

О: Не. Подобрение няма и няма и как да има. Каквото е качеството на MP3 файлa, такова ще е и на записания аудио диск. Абсолютно същото важи и за конвертиране на MP3 в WAV.

В: Коя е най-добрата програма за запис на дискове?

О: Тази, която ви е най-удобна и сте й свикнали. Откъм качество повечето са еднакви. Казвам повечето, защото има и наистина бездарни некадърни боклуци.

В: Кои са най-добрите носители и коя е най-добрата скорост за запис на аудио дискове?

О: Интересен и донякъде сложен въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Преди да се отговори на него е редно да се изясни, че всяко записващо устройство има 4 стратегии за запис на информацията - CLV (Constant Linear Velocity), CAV (Constant Angular Velocity), P-CAV (Partial Constant Angluar Velocity) и Z-CLV (Zoned Constant Linear Velocity). Най-добрата от тях за запис на дискове е първата - CLV. Тя осигурява най-сигурен запис за аудио и DVD дискове. Тя се използва предимно при по-ниски скорости, затова върлува твърдението, че е най-добре да се записва диск на най-ниската възможна скорост. Реално в това твърдение наистина има логика и истина, но с това темата не се изчерпва. Преди да пристъпя към другия фактор искам да уточна и за другите стратегии. Макар CLV да е най-добрата, CAV и P-CAV са също напълно способни да направят добър запис. Z-CLV като цяло е единствената, която е редно да се избягва, защото при нея има зониране на записа (оттам и Zoned Constant Linear Velocity), като на границата на всяка зона се оставя свързваща пътечка и лазерът се изгася, което не е удачно за аудио или DVD диск, защото плеърите не са толкова добре пригодени да се справят с диск, записан по подобен начин. Лошото е, че различните записвачки и различният фърмуер за тях, преминаването от една стратегия на друга става при различни скорости. Т.е. някои пишат на CLV или P-CAV до доста високи скорости, докато други минават на Z-CLV доста рано, така че е конкретна скорост не може да се даде. И все пак, колкото по-ниска е дадена скорост, толкова повече гаранция има, че ще се ползва по-добра стратегия на запис. Т.е. излиза, че ако вземем само устройството под внимание, по-ниска скорост е по-добре. Другият фактор, който оказва влияние върху качествения запис, това е самият носител. По принцип носителят си е и най-важният фактор за качеството на запис по принцип, независимо какъв. По принцип даден носител се записва най-добре на сертифицараната си скорост - тази, която я пише на кутийката. Именно за нея и скорости близо до нея е (така да се каже) оптимизиран самият слой на празния диск. Разбира се това варира, в зависимост от типа на слоя и производителя на диска. По принцип качествен компакт диск се записва добре на всички скорости, но все пак е желателно да е около сертифицираната му. Както се вижда е невъзможно да се излъчи скорост, която да е най-добра за всички. И все пак бих могъл да дам ориентировъчна, около 8x-16x. Според мен това е най-безопасният интервал, който хем не е толкова нисък, че да е бавен и да е далеч от високите скорости, за които са сертифицирани носителите, хем и е почти сигурно, че ще се записва на качествена стратегия. Разбира се може да има изключения. Трябва да се потърси информация из интернет за конкретното устройство и версията на фърмуера му.

Ако правите посредствен запис от mp3-ки и/или е за някое парти, колкото да се слуша нещо, и после дискът ще потъне някъде, то да не ви пука на какво и как записвате.

В: Как мога да изравня нивото на многото mp3-ки, които имам и са с различно такова?

O: Съществуват два метода. Първият е класическият и т.нар. физически метод, наречен нормализация. Наричам го физически, защото той реално променя самия файл при коригирането на нивото на звука. Това може да се извърши от (почти) всяка програма за рипване на аудио дискове и редакция на аудио файлове. Вторият метод може да се нарече НЕфизически, защото съдържанието на аудио информацията не се променя по никакъв начин. Този метод се нарича ReplayGain. При него се анализира съдържанието на даден файл с помощта на специално разработени алгоритми за целта, определя се какво да е нивото за корекция и се записва като мета информация в APE етикета на файла (алтернатива на ID3) етикета. Да, към файла се добавя информация, но тя е от порядъка на байти и е отделно от самия звуков поток. При просвирване на този аудио файл плеърът (ако поддържа четенето на ReplayGain) гледа съдържанието на този етикет и регулира нивото на звука спрямо него. Ако файлът се пусне на плеър (софтуерен или хардуерен), който не чете тази информация, все едно не сте правили никаква корекция по нивото на звука. За щастие почти всички софтуерни и повечето портативни плеъри поддържат тази технология. Премахването на тази информация е много бързо и лесно, след което все едно никога не сте човъркали файлчето. Програмите, които могат да анализират и приложат ReplayGain са MP3Gain и foobar2000.

В: По-добър ли е ReplayGain от стандартната нормализация и ако да, защо?

О: Да, по-добър метод е, поради две причини.

1) Не променя файла физически (както вече споменах). Това не винаги е болка за умиране, но по принцип е желателно да не се променя оригиналното съдържание на даден аудио файл. За MP3 това важи с още по-голяма сила, защото той при нормализация трябва да се прекодира, а вече споменах неведнъж, че това НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО.

2) Самият начин за определяне на нивото на звука е доста по-прецизен. Стандартната нормализация е по пикова стойност, т.е. гледа се коя е най-високата стойност в даден файл и по нея се нормализира целия файл, което не е толкова точно, защото ако имаме само една позиция, при която нивото скача високо, а иначе цялата останала информация е сравнително тиха, то тази пикова величина ще подведе (така да се каже) нормализацията. ReplayGain анализира целия файл чрез специални алгоритми и се опитва да определи реалната сила на звука и така да реглура по-точно бъдещото такова, за да се избегнят изкривяванията още по-добре.

В: Лошо ли е да се усилва или намалява силата назаписа?

О: Да се намалява не е, да се засилва не е лошо, стига да не се прекалява. Реално погледнато скалата, на силата си има таван от 0dB (89dB) която ако бъде премината, вълната бива изрязана и заравнена - изкуствено се мачка за да влезне в тези рамки. От това страдат динамиката и обема на музиката и се получават изкривявания. Когато се усилва до степен в която вълните не пресичат червените линии (boundary lines) няма проблем със звука и силата му. Ако обаче усилите звука така че да излиза извън тези линии, Тези части биват изрязани и изкуствено загладени за да влезнат в рамките на boundary lines

Резултатът е че записът ще звучи с изкривявания, и с липса на динамика. За това не бива да се прекалява с усилването на записа.

В: Има ли начин да тествам оргиналността на даден lossless файл/аудио диск?

О: Да, има такъв начин. Има програма, която сканира lossless файлове и извежда информация дали са записани от оригинален аудио диск или просто са прекодирани от mp3. Програмата е Audiochecker. Официалната страница на програмата e www.dester.hu. За проверка на оригиналността на аудио дискове можете да използвате Tau Analyzer, чиято официална страница е www.true-audio.com. Тя сканира даден аудио диск и извежда информация за всяка песен дали е CDDA (т.е. еднаква с оригинала) или MPEG (т.е. записана от компресиран файл). И двете програми са безплатни.

В: AC-3 (по-известен като AC3) или DTS?

О: Искате да копирате DVD, но не знаете коя аудио пътека да оставите? Ами,... кратък отговор: AC-3. Ако краткият отговор не ви удовлетворява, спокойно, има и дълъг такъв. Шири се вярване, че DTS е по-качественият формат, което не е вярно. В зависимост от ситуацията и гледната точка може да се каже, че или AC-3 е по-качествен или че са равностойни. И двата формата са lossy (т.е. със загуба на качество). Максималният битрейт на AC-3 е 640Kbps, а на DTS е 1500Kbps. И двата формата при този битрейт са неразличими от оригиналния източник. Това само по себе си е добре, но има и доста други фактори. По принцип AC-3 е формат с доста по-ефективни методи на компресия, докато DTS има нужда от доста повече битрейт, за да запази качеството. Накратко: AC-3 предлага много по-добро съотношение размер/качество и реално предлага същото качество на много по-нисък битрейт, именно благодарение на по-ефективните си алгоритми на компресия. Към това добавяме и факта, че в практиката нито един от двата формата не използва максималния си битрейт. AC-3 обикновено не надвишава 448Kbps, а DTS - 768Kbps. С оглед на максималните им битрейти виждаме, че откъм процентно съдържание AC-3 запазва повече от своя битрейт. Освен това вече стана ясно, че на DTS му е нужен всеки бит ако иска да се конкурира с AC-3 откъм качество, а виждаме, че не ги получава. Излиза, че DTS е в най-добрия случай със същото качество, но може да се каже, че е по-лошо. Така че DTS отново губи позиции.

Друго предимство на AC-3, макар и бавно смаляващо се, е, че е по-разпространен и поддръжката му е малко по-разпространена.

Като финално предимство може да се изтъкне и факта, че за разлика от АС-3, DTS не е downmixable формат. Какво значи това? Downmixing е процес на създаване на моно/стерео формат от многоканален такъв. Каквото и се прави при рипване на DVD в AVI, когато звукът се компресира в MP3. Той трябва да бъде превърнат от 5.1 в 2.0 (стерео), което downmixing. Матрицата на AC-3 форматът е изградена така, че да позволява този процес, докато при DTS това на практика е невъзможно. Не че DTS е лош формат по принцип, но AC-3 е далеч по-практичен и удобен и не виждам причина да се избере DTS пред него.

В: Звукови карти: вградени VS отделни - каква да си взема?

О: Много е относително. Зависи от: нуждите ви, какъв ще е останалия хардуер (в и извън кутията), финансовите ви възможности, доколко обичате качествения звук и доколко можете да чуете разликите. Малко ще ми е трудно да дам стегнато сравнение, но ще се опитам. По принцип всяка отделна звукова карта превъзхожда всяка вградена. Вградените звукови карти, които се водят High Definition (HD) са наистина по-добри от по-обикновените вградени, но дори и те са под нивото на една отделна звукова карта дори от средно-ниския клас, та какво остава за високия. Вградената звукова карта има едно единствено предимство - цената. Да, разбира се, че дъно без вградена звукова карта би било по-евтино от такова с вградена (само по себе си), но все пак дъно с вградена излиза доста по-евтино отколкото дъно без вградена и закупуване на отделна. Така че тук нещата се въртят около опазване пълнотата на портфейла. Там, където вградените звукови карти се дънят, а отделните изпъкват, е качеството. Това е и едно от двете основни предимства на отделните звукови карти. Качеството зависи основно от цифровоаналоговите преобразуватели на картата (Digital-to-analog converter - DAC). Звукът в компютъра се съхранява в цифров режим - нули и единици, докато стандартните комплекти колони и усилватели са аналогови, което значи, че те няма да се разбират и им трябват тези DAC. Задачата на тези чипове е да преобразуват цифровия сигнал в аналогов, за да могат тонколоните да го възпроизведат. Проблемът при вградените звукови карти е, че се използват доста нискокачествени преобразуватели, за да се намалят разходите и дъното да не се оскъпява. При отделните звукови карти, особено от високия клас, се използват висококачествени преобразуватели, при които загубата на качество е много малка. Споменах, че отделните звукови карти имат две предимства. Второто е, че не използват централния процесор за изчисленията си, както го правят вградените. Не че няма и отделни, които да се обръщат към процесора, но те са много малко и вече са на изчезване. На практика всяка отделна звукова карта извършва всички изчисления сама и не занимава процесора с излишни неща, което му освобождава цикли за други дейности, които се извършват в момента. Казано по-просто и кратко: отделните карти не натоварват процесора, както вградените.

Каква ви трябва на вас? Ами, то е редно сами да прецените. Вградените карти по принцип са напълно достатъчни за средностатистическия потребил и нуждите му, които се изразяват в слушане на музика, гледане на филми и ръчкане на игри, което се извършва предимно на бюджетни тонколони или слушалки, на които няма как да се чуе особена разлика между вградена звукова карта и отделна такава. Ако се считате за аудио ентусиаст и имате сносна апаратура и имате вградена звукова карта, е време да се замислите за отделна.

В: Аналоговите или цифровите колони са по-добри? (въпрос, който бих перифразирал на "кои са по-рентабилни")

О: Зависи от звуковата карта. Има хора, които се хвърлят или поне се впечатляват от това дали даден комплект колони са цифрови или аналогови. Всъщност самият израз "цифрови колони" е много погрешен, защото една тонколона няма как да е цифрова. Тези комплекти се наричат така, защото вместо аналогови входове имат цифров такъв, бил той коаксиален или оптичен. Описанието е придобило популярност, защото е кратко и се разбира за какво става въпрос, затова и аз ще го използвам - за удобство. "По-добри" също е леко неточен въпрос, защото интерфейсът, чрез който се свързват към звуковата карта, реално няма нищо общо с качеството на колоните като изработка. Както вече споменах, по-точен въпрос би бил дали кои видове комплекти колони са по-рентабилни и удачни за закупуване. Като цяло почти спокойно бих казал, че това са обикновените аналогови.

Цифровите колони се свързват към коаксиалния или оптичния изход на звуковата карта. В предния отговор споменах, че звукът трябва да се преобразува от цифров в аналогов и това се извърва от DAC чиповете. В този случай обаче имаме цифрови колони, следователно сигналът няма нужда да се преобразува и се подава директно. Преобразуването разбира се не може да се избегне, защото говорителят като компонент не може да разбере цифрова информация и то (преобразуването) се извършва от самите колони вместо от звуковата карта. Това предимство ли е? Ако имате от вградените звукови карти с доста кофти цифровоаналогови преобразуватели, то по всяка вероятно тези в колоните ще са по-добри и ще имате по-малка загуба на качество. Ако обаче имате сносна отделна звукова карта, която ползва качествени преобразуватели, то предимството на цифровия изход намалява драстично. Някой би казал, че чрез колони може да се компенсира кофти звукова карта и би бил донякъде прав, но реално погледнато, всеки, който би могъл да инвестира в цифрови колони би следвало да може да инвестира и в по-хубава звукова карта, а тогава изборът на колони нараства значително, защото аналоговите са доста повече като разнообразие. Накратко: може да се получи доста по-изгоден откъм съотношение цена/качество дует хубава звукова карта + аналогови колони, отколкото кофти звукова карта + цифрови колони.

В: Налага се да избирам между коаксиална и оптична цифрова връзка. Коя е по-добра?

О: Ако трябва да се излъчи една от двете, то това би била коаксиалната, макар че и двете имат приложения.

Предимството на оптичната връзка е:

- много дълги връзки без никакви смущения по пренасянето на информацията;

Недостатъците:

- по-скъпи оптични кабели;

- не могат да се използват на места, където трябва да се пречуват (ъгли например), защото това би повредило кабела. дори кабела да се огъне без да се пречупят оптичните влакна, не нарушава ъгъла на пълното вътрешно отражение, което пак вреди.

Аналогично, там, където оптичните се провалят, коаксиалните са на ниво и обратното. Предимства на коаксиалната връзка:

- като цена са по-изгодни;

- третират се като най-обикновени кабели, което значи, че можете да ги прекарвате и огъвате, както и откъдето си поискате.

Недостатъкът е:

- при наистина дълги връзки или твърде много снаждания е възможно да се получат смущения по трасето.

Лек превес получава коаксиалната връзка, защото проблемът със смущенията може да се реши чрез използване на по-скъп, но добре изолиран кабел, едно дълго непрекъснато парче, докато при оптичния няма как да се преодолее неудобството при прокарването му. А и смущения би имало при наистина дълги връзки, при домашни и непрофесионални условия дължината е далеч под тази, при която се появяват смущения.

Качество? Ако елиминираме фактора смущения (който така или иначе си е елиминиран в 99% от случаите) и приемем, че са свързани както трябва, то качеството на оптичната и коаксиалната връзка е идентично. Всякакви изказвания от рода на "ама коаксиалния/оптичния ми звучат по-меко/по-динамично/и т.н." са плод на нечие въображение (пласибо ефект).

В: Какво е "пласибо" ефектът?

О: Ефектът пласибо (placebo) в аудиото означава, че даден слушател, когато сравнява два компонента, които на практика са идентични, той чува въображаема разлика, защото очаква компонент х да звучи по-добре от компонент y. Т.е. когато човешката нагласа ни кара да чуваме/виждаме/усещаме разлика, каквато всъщност не съществува.

В: Как върви важността на отделните компоненти в една аудио система?

О: Най-важният компонент в една озвучителна система са тонколоните и тяхното разположение в стаята; след това идва акустиката на стаята; след нея е усилвателят; след него е източникът на звука и доста, доста след него се нарежда кабелите.

В: мога ли да извадя гласа от една песен, и да остане само музиката?

О: Не, защото премахвайки тази част от аудиопотока, в която е звука, вие премахвате и тази част от мелодията която е в същият интервал. Не че няма всякакви евтини и скъпи програми спекулирайки с това, но като цяло колкото повече се вади гласа, толкова повече се осакатява музиката. Дори в некомпресиран запис, какъвто и алгоритъм да използваш, каквито и колкото хармоници да останат, те няма да могат да го компернсират НАПЪЛНО и ще личи че нещо липсва. Болшинството музика се разпространява под формата на мр3 формат - вече орязана, и подобни маневри и каскади, ще навредят много повече от колкото на теория биха помогнали и с най-съвършеният алгоритъм, на най-добрата програма. Вътре във файла най-често е останала 1/12 (да, точно така, една дванадесета) част от всичката информация, която е била там преди компресията (казвам най-често защото мр3 най-често се енкодват до 128 килобита cbr). С това обръщане на интервала 300 - 3300 херца на единият канал и смесването му с другият за да "угасиш" честотите, ти премахваш не само гласа а и инструментите в този интервал. Мр3 като формат със загуби, разчита на noise shaping, dithering, quantiation, noise sharpening, masking и други похвати на психоакустиката за да компенсира липсващият от компресията сигнал, като използва недостатъци на ухото като механичен приемник, и ефекти които се получават във вътрешното ухо, заради базилиарната мембрана и слуховият нерв, и как мозъка обработва сигналите. Та притъпяването на този интервал, че ще редуцира значително гласа, ще го редуцира, че и част от мелодията ще пострада и това е така, обаче В случая на мр3 това значително влошава нещата, защото не малка част от психоакустичните ефекти, и похвати използвани за компенсиране на липсваща информация, и на които мр3 за да звучи добре ще бъдат нарушени, от това обръщане на фазите в посоченият интервал и смесването им да се "угасят" и това генерално ще скапе цялостното звучене.

В: В Winamp има два режима на изход на звука - waveOut и DirectSound. Кой е по-добър?

О: Зависи от операционната ви система. waveOut е остарял интерфейс, който има смисъл да го използвате само ако работите на Win9x базирана операционна система - Windows 95, Windows 98/SE и Windows ME. Тези операционни системи имат доста добра имплементация на този интерфейс и там той е препоръчителен. При NT-базирани системи обаче (Windows NT, където може да е леко дефектна поддръжката, Windows 2000, Windows XP, Windows Vista) е далеч по-добре да използвате DirectSound. Той е доста по-съвременен интерфейс и за разлика от waveOut поддържа:

- хардуерно ускорение - възползва се от хардуерните възможности на звуковата карта ако тя има такива;

- хардуерна емулация - ако нещо не се поддържа хардуерно, бива емулирано;

- смесване на множество аудио потоци;

- бидейки по-нов интерфейс, той е и по-добре оптимизиран и натоварва по-малко процесора спрямо waveOut;

- има независим контрол на звука - когато работите с waveOut и местите плъзгача за регулация на звука, вие местите плъзгача за Wave в панела за аудио настройките и реално оказвате влияние върху всички звуци на компютъра. DirectSound има свой независим контрол на звука, който си действа само в Winamp.

- повече опции за настройки - включително и кръстосано заглъхване (crossfade).

В: Има ли други методи за изход на аудиото освен waveOut и DirectSound и ако да, струва ли си да ги ползвам?

О: Да, има. Това са Kernel Streaming и ASIO (audio stream input output). Kernel Streaming е разработка на Microsoft, докато ASIO е на Steinberg. И двата стандарта имат за цел да прескочат kmixer.sys файла, който всъщност посредничи между софтуера и хардуера на драйверно ниво, и да дадат на дадения софтуер директен достъп до звуковата карта. Идеята е да се елиминира всякакво закъснение от милисекунди, което иначе съществува при стандартния метод, както и да се осигури BitPerfect просвирване на сигнала.

ASIO:

Audio Stream Input/Output (ASIO) е протокол за цифрово аудио, с малко закъснение, изобретен от Стейъберг. ASIO осигурява интерфей за директно взаимозействие между приложението и звуковата карта. Ограниченията на Microsoft Direct Sound за вход и изход на стерео сигнал не са достатъчни за професионалните нужди на аудио инженери, и музиканти. ASIO е интерфеийса който покрива техните нужди. Идеята на ASIO е да осигури бърз и лесен достъп до множество входни и изходни резурси на звуковата карта. ASIO също синхроницира и координира входящите и изходящите потоци, така че студиото да се оправи с няколко компютъра и специализиран софтуер а не с купища техника за хиляди долари. Основното му предимство е че избягва аудио миксера на ОС, (kernel mixer - kmixer.sys) позволявайки бърз, трансфер на цифрово аудио с много високо качество, без ограничения и забвяния. ASIO не се поддържа от всички звукови карти, а само от звуковите картите от висок клас.

Kernel Streaming:

Kernel streaming е разработка на Microsoft, която има за цел да осигури BitPerfect просвирване на сигнала, и избягването и ограниченията на waveOut, Direct Sound и KMixer (kernel mixer - kmixer.sys) позволявайки бърз, трансфер на цифрово аудио с много високо качество, без ограничения и забавяния. Kernel Streaming e термин за процеси, които поддържат обработка на предаваните данни на ниво ядро. Режимът позволява бързо и ефективно прехвърляне на мултимедийна информация звук и картина, без закъснение с високо качество, избягвайки ограниченията на ОС и Direct X. Други предимства на този интерфейс, е че товари процесора значително по-малко и избягва миксера на операционната система (kernel mixer - kmixer.sys) с което се намаляват и закъсненията в обработването и предаването на сигнала. Едно от най-популярните приложения на този режим е online излъчването на аудио сигнала като интернет радио, през интернет. Kernel Streaming се поддържа от почти всички карти освен най-старите антики, и като цяло е опростен интерфейс и може да създаде проблеми само ако звуковата карта няма поддръжка на този режим, или kernel streaming модула на съответният софтуер има някакви дефекти. Като цяло Kernel streaming създава по-малко проблеми заради упростената си природа, и по-широката си поддръжка - по-добре разработен е.

Тези интерфейси и протоколи и режими на работа са направени предимно за професионалните аудио редактори и музиканти, за да имат по-бърз досъп до възможностите на звуковата карта, и да имат пълна координация и синхрон на входящите и изходящи аудио потоци. Дали дават по-добро качество е относително, защото всеки има различен вкус. По принцип разлика има, но не е голяма, и е в полза на по-силно, по-изчестено и по-балансирано звучене. За средностатистическия потребител обаче, е препоръчително да остане на DirectSound, защото и без това ASIO се поддържа от сравнително малко карти (потребителите с вградени нямат никаква поддръжка на истинско ASIO). Съществува ASIO4ALL, универсален ASIO драйвер, но не си струва усилията. Kernel Streaming се поддържа повече на повече карти, с изключение на най-старите антики, и е по-упростен и по-разработен като стандарт. възможнии са проблеми с карти които не поддържат този режим или с плейъри които ползват некадърно написана приставка за Kernel streaming.

Обобщено: ако не ви е особено ясно за какво говоря, не се занимавайте с тези интерфейси. Ако сте наясно с тези протоколи, режими и интерфейси и ви се експериментира, тествайте на воля и преценете кое ви допада най-много.

В: На какви условни подобхвати можем да разделим целия звуков диапазон ?

О:

- Нисък бас 20-40 хц

- Бас 40-80 хц

- Горен бас 80-160 хц

- Нисък мидбас 160-320 хц

- Мидбас 320-640 хц

- Горен мидбас 640-1280 хц

- Долна среда 1280-2560 хц

- Среда 2560-5120 хц

- Горна среда 5120-10240 хц

- Високи 10240 - над 24 000 хц

В: Каква трябва да е мощноста на усилвателя за да се слуша комфортно музика ?

О: Нивото на звуково налягане в зоната на слушане от порядъка на над 90 дв се определя от повечето слушатели като некомфортно. Ако разполагаме с озвучителни тела с 87 дв чувствителност това означава че и 10-15 вата усилвател е повече от достатъчен за да слушаме нормално и приятно музика.

В: Влияят ли металните декоративни решетки (и такива от плат) върху звученето на ОТ?

О: Да и не. Да защото при измервания ще повлияят, но иначе, при обикновено слушане не. Възможно е в много редки случаи, да се чуе влияние.

В: Какви са предимствата на тонколони със закръглени ъгли?

О: При измервания такива тонколони показват по-равна Амплитудно-Честотна Характеристика. Реално при нормално слушане в нормална стая, не се усеща разлика.

В: Каква роля играе капачката на високоговорителя ?

О: По принцип предназначението на капачката е да предпазва от попадане на прах и боклуци в процепа на магнитната система. Има плътни капачки има и въздухопропускливи, има изпъкнали и вдлъбнати. Говорители с вдлъбната капачка показват по-малка неравномерност на Амплитудно-честотната Характеристика. Трябва да отчитаме факта че високоговорителя излъчва горната част на обхвата си именно с участъка където е залепена капачката- основата на мембраната. Самата капачка също участва във формирането на звученето за тази част от обхвата на Говорителя. Така че отстраняването на капачката променя АЧХ но това не винаги е чуваемо.

В: Защо при два различни по размер поворителя които имат една и съща долна граница на обхвата по-големия ни се струва че свири по-басово?

О: Нещата опират до така наречената "мащабност" на звученето. Това е физическото усещане за преместване на въздушни маси. Малкия говорител не може да задвижи такъв обем въздушни маси както големия (при еднакъв ход на малкия и големия драйвер). Разбира се това важи преди всичко за тонколони със затворен обем и обем с фазоинвертор.

В: Как трябва да се поставят ОТ по височина ?

О: Ако разположим малки ОТ направо на пода с цел примерно "подобряване на басите" ще имаме чувството че вокалиста лежи на пода пред нас, За това ОТ трябва да се разполагат така че високочесотният говорител да е на нивото на слушателя.

В: Защо добре банасирана тонколона, понякога звучи зле?

О: При работата на Тонколоната в реално жилищно помещение се наслагват пряко излъчване, отражения, преотражения и може да се получи пропадане на цели фрагменти от звуковата картина заради тези отражения. Когато слушаме музика в стая първо до слушателя достига директния сигнал от тонколоната. С малко закъснение във времето до слушателя достигат отразени един път сигнали от повърхностите в стаята (стени подове таван) така наречените ранни отражения. След още малко закъснение до слушателя достигат и отразени повече от един път сигнали. Наслагването на директния и другите сигнали е всъщност това което чуваме от озвучителните тела, да ги чуем в "чист вид" в жилищна стая просто няма как да стане.

В: Защо евтини и небалансрани тонколони понякога звучат добре?

О: същото като предишния въпрос но този път наслагването на прякото излъчване, отраженията и преотраженията водят до маскиране на недостатъците на Тонколоната. Когато слушаме музика в стая първо до слушателя достига директния сигнал от тонколоната. С малко закъснение във времето до слушателя достигат отразени един път сигнали от повърхностите в стаята (стени подове таван) така наречените ранни отражения. След още малко закъснение до слушателя достигат и отразени повече от един път сигнали. Наслагването на директния и другите сигнали е всъщност това което чуваме от озвучителните тела, да ги чуем в "чист вид" в жилищна стая просто няма как да стане.

В: Какво е "въздушност , прозрачност" на звученето ?

О: Способността на тонколоната да изсвири ясно, детайлно и достоверно, високите честоти над 10 килохерца.

В: Нужен ли е субуфър за слушане на музика?

О: ДА и не. Зависи от личният ви вкус. Ако искате по-силен и по-плътен бас, тогава да, иначе не. Обикновенно субуфърите се разполагат на пода и в ъглите на стаята. При това резонансите са неизбежни. Освен това съгласуването между субуфъра и сателитните ОТ не може да е идеално а и без измервания (на слух) не може да стане.