Wednesday, February 29, 2012

Човешко право ли е интернет

На 15 февруари българското правителство реши да спре процедурата по влизането в сила на международното споразумение за борба с фалшифицирането (the Anti-Counterfeiting Trade Agreement, придобило известност като АКТА). В България, както и на много места по света, бяха организирани протести срещу споразумението, което защитава правата на собствениците на интелектуална собственост.

Според противниците му то застрашава свободата в интернет и може да доведе до следене на потребителите. Трябва да се подчертае, че разпоредбите на AКTA не предвиждат подобно нещо, но създават условия за въвеждане на рестриктивно законодателство. Опасенията са, че то би могло да ограничи свободата на изразяване и правото свободно да се търси и разпространява информация. Все права гарантирани от конституцията.

Протестите срещу AКTA са само част от един по-широк дебат дали достъпът до мрежата е основно човешко право. Той беше поставен в публичното пространство в началото на годината от Винт Сърф - един от създателите на интернет, с негова публикация във в. “Ню Йорк таймс”.



Според Сърф интернет е средство за осъществяване на широк кръг права, но не е право само по себе си. Той разглежда човешките права от перспективата на резултата, който бихме искали да постигнем с тяхната защита. Инженерът, създател на интернет, твърди, че защитата на човешките права позволява да водим по-смислен живот.

Но основните човешки права не могат да зависят от времето или развитието на технологиите. Той защитава позицията, че е погрешно да издигаме технологията в ранг на неотменно право, защото в един момент бихме започнали да ценим грешните неща.

Проблемът за ролята на мрежата при упражняването на свободата на словото е поставен от Съвета по правата на човека към ООН през май 2011 г. Много хора видяха в доклада на ООН признаване на достъпа до интернет за основно право.

Това обаче не е съвсем така. В § 22 и 67 от доклада се говори за интернет като средство за ефективното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация. Специалният докладчик на ООН е категоричен, че пълното ограничаване на достъпа до мрежата е непропорционална мярка и нарушава чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права. Пактът гарантира свободата на словото и правото да се търси, получава и разпространява информация. Според ООН ограничаването на достъпа до интернет трябва да отговаря на следните критерии:

1 Да е предвидено в закон.

2 Да преследва защитата на законен интерес.

3 Да е необходимо в демократичното общество и да е пропорционално за постигането на желаната защита.

Съветът по правата на човека подчертава, че ограничаването на достъпа до мрежата (а още повече пълната му забрана) следва да се решава от независим орган и решението да подлежи на последващ независим контрол.

Тази позиция защитава и френският Конституционен съд в решението си от 2009 г. Тогава съдът разгледа съвместимостта на закон срещу онлайн пиратството с френската конституция. Законът предвиждаше административен орган да нарежда прекъсване на интернет, ако потребителят сваля творби, обект на авторско право.

Според съда тази разпоредба противоречи на конституцията и по-конкретно на Декларацията за правата на човека и на гражданина. Съдът се произнесе, че “свободното разпространение на идеи и мнения е сред най-ценните права на гражданите”. В решението се казва още, че развитието на средствата за комуникация и значението на интернет за участието в демократичния процес и изразяването на идеи и мнения предполага свободен достъп до мрежата.

Според конституционните съдии ограничаването на достъпа до интернет може да бъде разпоредено единствено от съда. След решението законът беше изменен. И във Франция беше регламентирано, че интернет се ограничава само със съдебно разпореждане.

Апелативният съд на Великобритания също споделя позицията на ООН в решението си по делото “Реджина срещу Смит и други”. Съдът разглежда забраната на достъп до интернет, предвидена в Закона срещу сексуалните престъпления (Sexual Offences Act). И намира, че мрежата е съществена част от всекидневието ни и пълната й забрана е непропорционална мярка.

В свое решение (дело C-70/10) Съдът на Европейския съюз в Люксембург също се произнесе, че филтрирането на сайтове (забрана за достъп до торент сайтове) нарушава правото да се търси, получава и разпространява информация. То противоречи и направото на личен живот.

Същото важи и за практиката свалянето на пиратско съдържание да се санкционира с прекратяване на достъпа до интернет.

С решение отпреди дни - от 16 февруари, съдът в Люксембург потвърди, че инсталирането на филтриращ софтуер нарушава правото на стопанска инициатива. То нарушава и правото на защита на личните данни и свободно да се търси, получава и разпространява информация.

Съдът се позовава на вече установената си съдебна практика и на Европейската конвенция за правата на човека.

Европейският съд по правата на човека също приема, че чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека се прилага не само за конвенционалния печат, но и за интернет. Този текст от конвенцията гарантира не само свободата на словото, но и правото да се търси и разпространява информация. В решение от 10  май 2009 г. по делото “Таймс нюспейпърс лимитед срещу Обединеното кралство” съдът намира, че интернет играе важна роля за подобряване на правото да разпространяваш информация. И заключава, че мрежата попада в приложното поле на конвенцията .

Има и друг силен аргумент за признаването на интернет като човешко право. Той е, че държавата би била затруднена да се меси и да регулира свободата в мрежата и така може да се стигне до своеобразна цензура. В проучване на Би Би Си, проведено през 2010 г., 80% от запитаните са заявили, че достъпът до интернет следва да е неотменно право. Противниците на тази теза обаче настояват, че човешките права не зависят от развитието на технологията. Освен това достъпът до мрежата зависи от доставчиците на електронни услуги. А те са частни компании, на които не може да се вменява задължение да гарантират ефективното упражняване на основните граждански права. Това е отговорност, която тези компании не би трябвало да понасят.

Спорна е практиката в Турция. Там правителството е забранило търсенето по редица ключови думи, защото е преценило, че са опасни. Така сайтове, съдържащи тези думи, са забранени, независимо че са използвани в съвсем законен контекст.

В този смисъл е интересно да се отбележи, че според цитираното проучване, гражданите в недемократични държави са на твърдото мнение, че държавата не бива да се меси и да регулира интернет.
На 12 януари т.г. вицепремиерът на Ирландия, която сега е председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обяви на заседание на Постоянния съвет, че защитата на свободата в интернет ще е "топ приоритет" през 2012 г.
С развитието на технологиите и все по-голямата ни зависимост и обвързаност с интернет въпросът дали достъпът до мрежата е основно право ще бъде поставян отново.
Безспорно е обаче, че интернет е средство за упражняване на ред права - от свободата на словото и правото на информация до правото на семеен живот и правото да се сдружаваш.
Атака срещу сайт заради АКТА

Сайтът на организацията за защита на авторски права ПРОФОН беше “конфискуван” за няколко часа в неделя вечер от “Анонимните”. Тогава той беше блокиран, а в понеделник работеше, но не беше изцяло възстановен. “Вие сте първи, но не и последни”, обявиха от хакерското движение.

“Тежко и горко на онези, които очакват с тези методи да се регулират отношенията в интернет”, коментираха атаката от ПРОФОН. Само преди дни сдружението и още 12 организации, които защитават авторските права, и продуцентски къщи пратиха писмо до премиера, парламента и други институции в защита на антипиратското споразумение АКТА.

В понеделник сайтовете на организациите работеха, установи “Труд”. “Не се притеснявам за сайта на МУЗИКАУТОР, но това действие показва, че свободата на словото действа по много агресивен начин”, коментира изпълнителната директорка на сдружението Магдалина Тодорова.

В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов се договори с няколко браншови организации АКТА да бъде ратифицирана с резерви от парламента. Целта е за текстовете, които налагат контрол на трафика, да се прилага действащото българско законодателство.

Източник: http://www.trud.bg

1 comment:

  1. Интернет не е право, а е средство за осъществяване на основните човешки права.

    ReplyDelete

Note: Only a member of this blog may post a comment.