кратък аудио наръчник - глава 2 - какво е звука

Звука, представлява трептене на въздушните молекули, което се предава по механичен път на съседните. При това предаване се губи от енергията, за това с отдалечаване от източника, звука затихва. Тези трептения се улавят от ухото, в което има много тънка и фина кожена мембрана, наречена тъпанче. Когато тази мембрана вибрира, мозъка приема че това е звук. Най-често резки промени в налягането, е причината да тъпанчетата да вибрират. Щом едно нещо издава звук, значи то трепти във въздуха. Звуковите вибрации, могат да се предават по течности и твърди материали, но когато пуснем са слушаме музика или звука на филм, звука се пренася от въздуха. Когато даден предмет вибрира, той създава минимални промени в налягането на въздуха, за пример мембраната на тон колона, когато тя излиза напред тя сгъстява въздуха и това избутва тъпанчето навътре, когато мембраната се прибира към колоната, тя причинява леко разреждане на въздуха, така тъпанчето на ухото отива навън издърпано от пониженото налягане. Тези разлики в налягането ние не ги усещаме като дишаме, ходим, тичаме, или по друг начин, но тъпанчетата на ушите ги усещат и вибрират с тези миниатюрни промени, и това се възприема от мозъка като звук.

Ехо.

Ехото се получава когато звука се отразява в някаква твърда повърхност. Не отразената вълна се нарича директен звук а отразената вълна звучи по-дълбоко и обемно, тя се нарича ехо. Това е причината в празно помещение да чувате ехо а в обзаведено не, и това свойство на звука се използва от концертните зали. Тавана и стените са така направени че да отразяват вълните в различни посоки, така че да ги възприемате пълно, обемно от много посоки. От там идва и заблудата ама в залата същото звучеше много по-обемно от колкото на записа. На практика групата звучи еднакво и в залата и в записа, но ехото което се получава от залата, променя звученето на групата.

Доплерово изкривяване.

Това изкривяване се получава от внезапна промяна на плътността и налягането в средата през която се принасят звуковите вълни. Чували ли сте как звука се изкривява когато линейка надула сирената профучи край вас, и вие останете зад нея? Е това е доплеровото изкривяване. То се дължи на факта че движещият се обект избутва въздуха пред себе си и зад него въздуха се разрежда, и това звучи по-малко частици на които да се предаде трептенето, от там идва затихването. Самото изкривяване идва от другаде. В природата няма празно. Когато остане празно място то се запълва веднага. Въздушният поток който запълва зоната с по-ниско налягане зад линейката се смесва с този който е останал отзад. Това кара трептенето на частиците да се наруши, и от им идва същинското изкривяване на звука.

Вълната се характеризира с 2 основни свойства - дължина на вълната и амплитуда.

Колкото е по-малка дължината на вълната, тя толкова по-често променя налягането на въздуха, това се възприема от ухото като висок тон. Колкото по-голяма е дължината на вълната, толкова по-рядко се променя налягането, тогава ухото възприема по-нисък тон. Дължината на вълната стане прекалено малка или прекалено голяма, човешкото ухо, няма да може да я възприеме.

Тон представлява вълна с постоянна амплитуда и честота за единица време.

Шум е вълна с непостоянна дължина и амплитуда.

Тоновете имат 4 основни свойства

Височина - честота на вълната – определя се с камертон, на 440 херца.

Трайност – времето през което звуковите вълни, предизвикват възприятие на тона

Сила – амплитуда на вълната по-голяма амплитуда – по силен тон, по-ниска амплитуда – по-слаб тон. Амплитудата на вълната представлява разликата между най-високото налягане и най-ниското. Колкото по-голяма е тази разлика, тъпанчето вибрира по-силно и мозъка го възприема като по-силен звук и обратно, колкото по-малка е, тъпанчето вибрира по-малко и мозъка го приема като по-слаб звук.

Тембър – оцветяване – един тон трепти не само с цялата си маса а и от отделните си части. Те се наричат обертонове или резонанси.