митове относно маслото

Споменатите митове се отнасят не само за автомобилните двигатели и моторни масла, а общо за всички машини, двигатели, масла и греси.

Мита за: харчене на синтетично масло
Този мит е като занитен на езиците на ветераните зад волана. Истината е че като ти е скапан двигателя, каквото и да му сипеш ще го харчи, ако си поддържаш двигателя, редовно му правиш профилактика и ако имаш проблем се отстранява веднага, при кадърен механик който работи съвестно, качествено и с качествени части и качествени консумативи, и двигателя ви винаги е в отлично техническо състояние и отлично регулиран, няма да харчи синтетично масло. щом двигателя ви харчи синтетично масло, значи нещо не му е наред. Друга причина за харчене на синтетично масло, е изборът на грешен вискозитет, на маслото, с други думи ако изберете по-нисък вискозитет, от колкото е препоръчано в книжката на автомобила. За това винаги избирайте правилният вискозитет, този който се препоръчва в книжката на производителя.


мита за: смяната на маслото на 5000 км
Проследете пътя на парите, и вижте този мит от къде идва и къде отива. Важно е да се  знае, че при качествените масла, когато дойде момента за смяна на маслото, то наистина е износено и изхабено и наситено с мръсотия, нагар и сажди, и се е сгъстило заради мръсотията която държи в себе си, но все още не е близо момента в който маслото ще навреди, и саждите и нагара, ще започнат да се утаяват и да формират шлам. Виж за евтините масла които са по правило химически буламачи тип недоразумения на химическата индустрия, и не съм сигурен, дали са годни да смазват адекватно двигателя, при по-сериозно натоварване, да не говорим за другите свойства на моторното масло, като защита, чистене, охлаждане и предпазване.

мита за: цвета на маслото, бистрото масло е добро масло, потъмнялото е лошо.
този мит до някъде е верен, до някъде не е. Мита не е верен, ако става дума моторното масло за 4 тактови двигатели с вътрешно горене. Противно на всеобщото схващане на ветераните шофьори. Като ти потъмнее маслото сменяй. Това са пълни и необосновани глупости. Бързото и прогресивно потъмняване на маслото, значи че трябва да се радвате. Маслото чисти и промива двигателя ви и задържа в себе си мръсотията. Тази мръсотия е толкова фина че тя по никакъв начин не може да укаже каквото и да било влияние на двигателя, докато е задържана в суспензия от маслото. В Този случай сменяйте маслото на препоръчителния пробег, и не се притеснявайте. Щом маслото остава бистро при дълъг пробег, имате по правило ниско качествено масло, химически буламач, тип недоразумение на химическата индустрия, правен от китайчетата в час по химия. Това масло не чисти двигателя ви, не отстранява нагара и саждите, и те се натрупват и се превръщат в шлам. Този мит е верен, ако става дума за хидравлични системи, където чистотата на маслото е от особено значение, за да не се задръстват масло проводите и капаните на хидравличните системи. В този случай всякакво замърсяване на маслото, независимо от количеството е голям проблем, и се прибягва до незабавна смяна на маслото с ново и чисто.

Мита за: маслото си е масло.
Де да беше така. Различните масла имат различни характеристики, и са правени по различни индустриални стандарти, да отговарят на различни индустриални показатели, за да изпълняват дадена цел, и са добавени присадки към маслата, които помагат на маслото да изпълни работата, за която е предназначено. Маслата имат някои видим разлики като вискозитет и цвят, но повечето разлики като състав на основното масло и присадките които са му добавени, и количествата масло и присадки са невидими. Правилното масло, може да ви зарадва с подобрени експлоатационни характеристики и удължен експлоатационен живот на машините ви, а грешното масло, да си създаде много ядове, и проблеми.

Мита за: Нефта от определени региони дава най-добрите масла, за разлика от нефта от други. Хора, стига сте живели в миналото, елате в настоящето, елате в 2009 година и забравете миналото, живейте в настоящето, с настоящото познание, и настоящите технологии. Едно време може и да е имало нещо вярно, в това твърдение, защото нефта от някои краища на света, наистина е давал повече наситени въглеводороди, което е правило маслото по-стабилно на окисление, и с по-стабилен вискозитет. В наши дни обаче, химията, и процесите по преработка и рафиниране до толкова напреднаха, че в наши дни, нефтените компании, могат да направят напълно еднакви масла, независимо от кой край на света се кара нефта като суровина, и могат да си направят и пригодят присадки, за всеки тип масло което произвеждат. Все пак с времето познанията в тази област, и технологиите на рафиниране и преработка, се развиват и това дава положително влияние върху качеството и показателите на продукцията им.

Мита за: Маслото никога не се износва
Маслото се износва, и основната причина за това е топилата. Масово маслата при 65,5 градуса, започват да се окисляват и да променят вискозитета си. Ако се налага да се ползва масло при по-високи температури, както е в двигателя на автомобила например, се прибягва до синтетични масла, проектирани за дадената работна температура, или се добавят присадки, към маслото, които трябва да поддържат качествата на маслото при дадената работна температура. Според избора на масло, може да се наложи да го сменяте всяка половин година, ако е натоварено топлинно, или на около година, ако работи в температурно блага за маслото среда. Точният интервал на смяна се определя при анализ, на маслото и степента на износване. Вярно ида малко скъпо, но е първоначална инвестиция, която се прави веднъж при смяна на един тип или модел масло с друг. после вече е лесно, само следвате интервала от анализа при всяка смяна, и докато карате с един модел масло и не го сменяте, първоначалния анализ е достатъчен. ако смятате да пробвате няколко модела масла, и да изберете най-доброто от тях за всеки модел масло ви трябва отделен анализ, и после обобщаване, систематизиране и анализ на резултатите за всяко масло. Това е най-добрият вариант ако искате хем хубаво работещи машини, хем евтина поддръжка в дългосрочен план, и минимални спирания на машините за поддръжка. Скъпо е но си струва и в дългосрочен план излиза много по-евтино.

мита за: износеното масло е причина за повреди и износване
Този мит не е съвсем мит. има и вярна част в него, има и грешна част. Вярната част е че старото масло ще ти скапе машините, просто защото не може да си свърши адекватно работата, а грешната част е че като и сипеш на машината грешното масло, и старо и ново все ще ти скапе машината.

мита за: правилното масло се избира по цвят и вискозитет.
Де наистина маслото да се избира по цвят и вискозитет... маслото трябва да се избира по състав, и по индустриалните стандарти за работата за която го търсите, не само заради правилния вискозитет, а и заради правилния състав на маслото, и способността му да е устойчиво на влошаване, при нормална работна температура, и защото в маслото има добавени подходящите присадки, като естество и количество, за работата за която е предвидено и създадено. Това не се определя с поглед, а е важното нещо, което ще помогне на машината или скапе машината ви. Нали не очаквате оръжейна смазка, да свърши добра работа, като хидравлично масло в хидравлична преса?

мита за: масло с по-висок вискозитет смазва по-добре.
Да де, ама не е така. Способността на едно масло да образува защитен филм между повърхностите на работните детайли, няма нищо общо с вискозитета. Ако се избере грешен вискозитет и масления слой се разкъсва заради употреба в условия различни от тези за които маслото е предвидено, това не е вина на маслото а ваша. Тук отново опираме до състава на маслото и нуждите за които е създадено. Също да не забравяме че при еднакъв вискозитет, синтетичното масло, дава много по-добри резултати в двигателя на автомобила, спрямо минералното, заради състава на синтетичното, нищо че са с еднакъв вискозитет.

мита за: SAE и ISO стойностите за вискозитет са едно и също.
Не. Това са 2 отделни системи за измерване и определяне на вискозитета на маслото, и показанията им не са едни и същи.

мита за: увеличаването на Вискозитета значи увеличаване на вредните вещества, които маслото държи в суспензия
този мит е на половина верен и на половина грешен. Вярната част е както гласи мита, че маслото се сгъстява когато количеството вредни вещества, които маслото държи в себе в суспензия достигнат дадено количество - максималното което маслото може да поеме. Тогава маслото трябва да се смени. Другата причина която прави този мит грешен, е че ако маслото повишава вискозитета и заради собствени вътрешни промени, това значи по правило ниско качествено масло, с високо съдържание на ненаситени въглеводороди, които се окисляват, окисляват и маслото и това води до увеличаване на вискозитета му.

мита за: съдържанието на пепели в маслото го прави абразивно.
Не е задължително. Зависи от химическия състав и размера на частиците. За откриване на потенциално абразивни частици в маслото, маслото се филтрира, през много фин филтър, с пори с диаметър 5 микрона, и после се прави анализ на частиците заседнали във филтъра, чрез спектрофотометрия. След анализа може да се извади окончателно заключение, има ли абразивни частици, или не.

мита за: трябва да се знае степента на фабричното насищане на маслото с въглеродни съединения
Това е стар показател, от времето на парните машини, и няма нищо общо с модерните детергентни масла. Едно време, се определяше степента на насищане на маслото, по натрупаните въглеродни вещества по детайлите на машината, след като машината изминеше пълния пробег на маслото, и се стигнеше до смяната на маслото. В наши дни модерните детергентни масла почистват и промиват двигателя, и задържат всякакви въглеродни частици в себе си в състояние на суспензия и тази характеристика, вече няма никакво значение, при избора на масло и неговото състояние.

мита за: маслата с висок вискозитет са по-малко устойчиви на окисляване.
Този мит е на половина верен. Верен е ако имаме масло с нисък вискозитет което в следствие на собствени вътрешни промени, само си повиши вискозитета. Тогава по правило имаме ниско качествено масло, наситено с ненаситени въглеводороди, които се окисляват в работния процес. Невярната част на този мит е че ако маслото е фабрично с висок вискозитет и си го поддържа в процеса на работа, то значи че маслото си е добре, и няма нужда да се притеснявате. В този случай си го ползвайте по предписание, и си го сменете като му дойде нормално времето.

мита за: Течната точка на маслото е най-ниската температура при която може да се използва.
Не е вярно. течната точка на маслото е температурата, при която при изливането му от съда, на дадена повърхност, маслото прави слой дебел 6мм. Този анализ се прави само в контролирани лабораторни условия. Най-ниската температура, при която маслото може да се използва, е отбелязана в експлоатационната му характеристика, и винаги трябва да се съобразявате с нея.

мита за: турбинно окислителната характеристика на хидравличното масло, определя неговата работоспособност.
Това беше така едно време, когато маслата и присадките им бяха слабо познати, слабо разработени. В наши дни, маслата и присадките, както и познанието за тях са се развили много, и съответно има разработени много по-пълни и много по-ефективни тестове от този, които дават много по-пълни и много по-точни резултати, за много повече показатели на маслото, определяйки по-пълно и по-точно работните му показатели.

мита за: работата на маслото е да смазва
Работата на маслото е не само да смазва. Работата на маслото е да охлажда работните детайли, да ги защитава от корозия, и замърсявания по време на работа, да почиства и промива детайлите, и да задържа в суспензия, частиците от замърсяване, които се отделят по време на работа.

мита за: Ако малко масло или грес е добре, то много е по-добре.
Ами не е точно така. Всяка машина или двигател, си имат марка минимално и максимално количество, което трябва да се осигури на машината или двигателя. по-малко, от минималното количество, значи че маслото се подава с по-ниско налягане от необходимото, и не стига навсякъде, а там където стига не стига в нужните количества, за да си свърши работата адекватно, и се стига до завишено износване на детайлите, и аварии причинени от лошо и неправилно смазване. При количество над марката за максимум, работното налягане нараства, над фабрично предвиденото, налягане за маслената система на машината или двигателя, и това води до разкъсани уплътнения и гарнитури, изтичане на масло, загуба на налягане и до аварии свързани с лошо и неправилно смазване. Често при разкъсани филтри и уплътнения, заради налягане по-високо от необходимото, може маслото да попадне върху крайния продукт или да се смеси с него, зависи каква задача изпълнява машината, или ако е 4 тактов двигател, маслото да се смеси с горивото и антифриза, и от там да причини допълнителни щети и загуби. За това никога не позволявайте маслото да падне под марката минимум, и никога не наливайте над марката максимум. Ако нивото на маслото или греста е между двете марки, значи няма проблем.

Мита за: хидравличното масло, не смазва.
Напротив. Изискванията към хидравличното масло са особено големи, тъй като то трябва не само да разпредели и предаде енергията, за да може машината да си свърши работата, то трябва да предпазва от корозия и ръжда, и да смазва и предпазва от износване всички части в хидравличната помпа, и в хидравличния цилиндър, и валове и механизми в хидравличната помпа.

Мита за: Огнеустойчивите масла не горят.
Горят, но е много трудно да се възпламенят и самото възпламеняване става много бавно, и само докато са в пряк контакт с открит пламък. Щом контакта с открития пламък,  е преустановен, и маслото спира да гори. За разлика от обикновените минерални масла, които веднъж възпламенени, горят бавно и коксуват, докато цялото масло не се коксува, или докато не му бъде отнет достъпа на кислород до пламъка, (препоръчителния начин за гасене в такива случаи) или с рязко охлаждане на самото масло.

Мита за: молибденовия дисулфид е присадка която издържа на голямо налягане  и а има само в гресите.
Е да де ама не е точно така. Молибденовия дисулфид, всъщност е полутечно смазочно вещество, самата смазка, която реагира с допълнителната присадка за устойчивост, на големи налягания, и заедно формират защитния и смазващия филм.

мита за: цвета на греста, е белег за качеството на греста.
Само дето не е вярно. Цвета на греста няма нищо общо с качествата и. Основния цвят на греста, си зависи от това с какъв цвят е поръчана. Потъмняването на греста, не значи че е лоша, просто значи че държи в себе си замърсители, за да не пречат на машината, и не е проблем греста, да се ползва, докато и свърши експлоатационният период.

мита за: Водоустойчивата грес, напълно отблъсква водата.
Водата винаги кондензира върху работните повърхности. За да разберем правилно следващият мит, а не да се чудим какви ги пише тоя, трябва да споменем, че, масово продаваната грес, е полутечна смазка на минерална основа, с присадки, които позволяват греста да си върши работата и да поддържа консистенция и вискозитет, както при всяко друго масло и всяка друга смазка изобщо. По време на работа, водното съдържание в греста е между 20 и 100% от обема на греста, в зависимост от гъстотата, на греста, типа грес, мястото и условията на експлоатация. След като греста, поеме цялата вода, която може да поеме, чак тогава, започва да отблъсква водата. Добрата водоустойчива грес, може да поеме много повече вода, без да загуби качествата, вискозитета и консистенцията си. Абсорбирането на вода, от греста е образно казано. Всъщност, това е процес при който водата извлича присадките от греста, и греста остава чиста без присадки, които да я поддържат, в консистенция и вискозитет. В резултат от това извличане на присадките, греста губи свойствата си, омеква и бива отмита. Водоустойчивите греси, всъщност са синтетични греси, създадени да издържат на това влияние на водата, същото важи за присадките за тези греси.

мита за: точка на капане на греста.
Това е температурата, при която греста, започва да се превръща в масло. За тази температура се счита температурата при която греста образува първата капка масло. нормалната експлоатационна температура на греста е около 60 градуса под точката на капане. Колкото по-близо е една грес, до точката на капане, толкова по-често, трябва да се смазва механизма с все повече нова и свежа грес. Обикновено малко повишаване на температурата значи, много по учестено смазване с много по-големи количества свежа грес. От тук идва още един мит, че грес с по-висока точка на капане, е по-качествена. нищо подобно. Греста с по-висока температура на капане е предназначена за експлоатационни условия с по-висока експлоатационна температура. Ако греста ви постига много бързо температура на капане, значи едно от двете неща, или и двете.

1. Ако на опаковката, пише че точката на капане, и работната температура на греста са подходящи, за машината ви, работата която извършвате и условията в които работите, обаче греста въпреки всичко прокапва, значи просто сте си купили химически буламач, недоразумение на химическата индустрия.

2. Ако на опаковката пише различна експлоатационна температура, от тази която се достига от вашата машина при условията на работа и естеството и на работа, значи че сте избрали неподходящият модел грес, с неподходящите експлоатационни качества, за машината ви, работните условия в които работите и естеството на работа, които извършвате.

Мита за: гаранционните условия.
Всъщност гаранционните условия покриват, машината или двигателя срещу несъвършенства и дефекти в материала от който са изработени или от лоша фабрична изработка на машината. В гаранцията пише какъв е препоръчителният състав и вискозитет на маслото или греста. Рядко има точно и конкретно упоменат модел грес или масло в гаранционните условия на дадена машина или двигател, и това е при по-специални, и по-специализирани, поръчкови или бутикови машини и двигатели. Въпреки всичко е добре да се съобразите с препоръчаният тип смазка в книжката към машината и двигателя, особено по време на гаранцията, защото иначе може да ви бъде отказана гаранционна поддръжка и ремонт под предлог, че повредата е по ваша вина в следствие на неправилна употреба. Не се учудвайте, това е доста чест опит на производителя, да се измъкне и да прехвърли вината върху вас.

Мита за: всеки може да се занимава с масларска дейност.
вярно е, ама не е баш тъй. Квалифициран механик, винаги познава особеностите на машините и маслата с които работи, винаги знае къде и как да провери за прегряване, необичайни шумове, както и за спонтанни и необичайни промени в цвета и миризмата. Например, ако маслото в двигателя посивява, и се появяват бели точици, това е признак че имате проблем с гарнитурата на главата, и смесвате антифриз с масло. белите точици са капките антифриз, а сивия цвят, представлява капчиците смесени и разнесени из маслото по време на работа.



мита за: Масларската история е само скъпо главоболие.
Има нещо вярно в тоя мит, има и нещо невярно. Ако се занимавате с евтини или неподходящи масла или греси, това си е наистина скъпо главоболие. Ако от началото, ползвате качествени масла и греси, които се препоръчват от производителя на машината или двигателя, следите им състоянието и ги сменяте навреме, тогава цялата шумотевица около маслата и гресите ще е периодична само докато машината е спряна за смазване, или за смяна на масло. След това машината си продължава да се работи безпроблемно и въпросът приключва. Да толкова е просто.

мита за: Въпросите за смазването, на една машина се най-скъпите от цялата поддръжка.
Е да де и това е вярно ама и това не е баш тъй. Вярно качествените масла, са скъпи за закупуване, в краткосрочен план, но в дългосрочен план, излизат доста евтини, защото се сменят по-рядко, машината или двигателя има удължен експлоатационен период, между две смени, частите издържат много повече, и машината се разваля много по-рядко, защото всички части се смазват, почистват и защитават от маслото правилно, и това удължава живота на машината или двигателя в пъти. При поява на възвращаемост, от инвестицията в добри масла и греси, излиза че само 20% от пълната цена за поддръжка на машината и двигателя се падат на качествените масла и греси. Останалите 80% отиват в ток или гориво, съхранение, части за подмяна, транспортиране на машината до работното място, и обратно за съхранение, обща профилактика на машината...

Мита за: Струва си да се правят икономии от гориво но не си струва да се правят икономии от маслото или греста.
Евтините горива са нискокачествени, и при изгарянето си, натоварват и замърсяват маслото повече от качествение. Всъщност говорейки за икономии от масло и гориво, най-добрата икономия и за двете е като подавате на машината или двигателя най-доброто и най-качествено гориво и масло  които са препоръчвани от производителя. Тогава имате най-добри икономии в дългосрочен план. Друга добра идея, за икономия от смазки, е да се откажете от старите минерални смазки, и да преминете на премиум качество изцяло синтетични, които имат удължен експлоатационен период, и като цяло превъзхождат старите несъвършени и капризни минерални масла по всички показатели. По-редките смени на масло, и по-доброто смазване и по-добрата защита на частите в дългосрочен план, ще ви донесат висока степен на възвращаемост и надеждност.

Мита за: Все тая какво ти е маслото, като го напълниш с присадки и ще го оправиш.
За да схванем правилно този мит, трябва да си припомним че моторното масло което се продава на пазара представлява сложна смес от базово масло и добавени от производителя на маслото присадки в определено количествено отношение, една спрямо друга и най-вече спрямо базовото масло, целейки постигането на определени показатели на крайния продукт – моторно масло. Истината че основно се разчита на свойствата и показателите на самото базово масло, за смазване, намаляване на температурата, защита против изнасяне и корозия, и устойчивост на маслото срещу химически и температурни атаки, и да работи с оптимален вискозитет, във всякакви ситуации, от лесно палене при студена зимна сутрин, до утежнена работа в горещ летен ден. За това е изключително важно базовото масло да е с изключително качество и чистота, защото в този случай добавянето на правилните присадки от страна на производителя на маслото, в правилното количествено отношение една спрямо друга и най-вече спрямо маслото, драстично ще подобрят свойствата и показателите му като краен продукт, и ще имате изключително добър краен продукт – моторно масло, на което ще можете да вярвате и което ще си върши работата безупречно. В този ред на мисли, присадките са там за да подсилят, някое негово свойство. Присадките не създават нови свойства, и не могат да обърнат свойствата от едни на други. Това значи че ако базовото масло е скапан боклук, каквито и присадки да му добавя производителя, колкото и присадки да му добавя производителя, и както и производителя да му добавя присадките, крайния продукт моторното масло все си остава боклук.

мита за: като говорим за масло, няма нищо ново.
Оставих този мит за най-накрая, защото това е вече мита на митовете. По-голям и по-неверен мит от този, не може да има. Има много нови неща и много усъвършенствани неща, Живеем в ерата, на мощните супер компютри, компютри огромната изчислителна мощ, която ни е позволила да овладеем тайните на синтетичните масла и греси, и тайните на техните присадки. В момента сме на такова химическо и технологично ниво, че вече няма нужда да се съобразяваме с капризите на умиращите несъвършени минерални смазки. Те отиват в миналото. Те ще бъдат забравени. Те ще бъдат изместени от далеч превъзхождащите ги и далеч по-съвършени синтетични смазки. Те биват изместени, всеки ден, с нарастващи темпове. Колкото и да не ви харесва този факт, приемете го, защото точно това става пред очите ви, и това става без да ви пита харесва ли ви или не, и то става без да се интересува харесва ли ви или не. Стига сте живели в миналото, със забравените и изоставените от бога и технологията несъвършени технологии на миналото, които създават несъвършени и капризни продукти. Днес живеем в настоящето, когато в лабораторни условия се синтезират синтетични смазки, при изцяло контролирани условия на синтез, при изцяло контролирани чистота и качество на маслата и гресите, при изцяло контролиран състав на маслата и гресите, и от там изцяло контролирани експлоатационни свойства на маслата и гресите.  Докато този материал бе писан, излезна новата серия синтетични масла на кастрол “Edge” които базови синтетични масла, сами по себе си са още по-устойчиви на температурни и химически влияния, заради по-добре проектираната им молекула.

Днешните синтетични масла са далеч по-съвършени и далеч по-качествени и нямат  нищо общо с първите ситнетики които излезнаха на пазара преди повече от 37 години. Днес в лабораторни условия можем да контролираме всеки аспект от синтеза на синтетичните масла:

Качество на съставките
чистота на съставките
температура на синтез
налягане на синтез
ред в който да се смесят съставките
точното количество на съставките
количествено отношение между съставките
точният брой съставки
точното съдържание на крайният продукт

с който контрол, можем да създадем изключително чисти, съвършени и здрави и устойчиви масла, за всяка задача. Със същото ниво на контрол и прецизност, можем да създадем изключително чисти, качествени и ефективни синтетични присадки, с които да подобряваме свойствата на съвременното синтетично масло, по своя воля. Същото важи за синтетичните греси и техните присадки. Познанията ни по химия, се развиват, както и способността ни да овладеем този потенциал с помощта на съвременната компютърна техника.

Ако не искате главоболия и проблеми, не се връзвайте на нито един от посочените митове, винаги си следвайте препоръките на производителя, винаги купувайте правилните и препоръчваните смазки и гориво, не се занимавайте с врели-некипели глупости, масларски митове и прочието недомислици на човешкото падение. Купуването и ползването на препоръчваните от производителя горива  и смазки,  е най-добрата гаранция за ефективна, и надеждна работа в дългосрочен план, и за евтина поддръжка в дългосрочен план, и за удължени експлоатационни интервали и разредени спирания за профилактика. В противен случай чупете си главата както знаете, то си е на ваша сметка, и за вашия джоб, ама да не циврите после на механика в сервиза, и на бензинджията пред бензиноколнката