Битието на един Хакер

 Посвещава се на всички, които искат и се стараят да направят компютъра лесен и достъпен, и интернет да е едно по-добро място, в което хората да общуват и обменят мисли и идеи свободно!

Това което ти правиш ли? Правиш всичко по силите си интернета да е едно по-добро място за теб, за околните, да е едно безопасно място където хората могат да общуват, обменят идеи и да се запознават помежду си свободно, дали успяваш - не знам, хората ще ти кажат. Това твоето е много неблагодарна професия, опитваш да помогнеш на хората, отиваш, правиш им го, то работи, то просто работи. То е нещото което би трябвало да им помогне, питаш ги как искат да им го нагласиш за да може за тях да работи, да им помага, често ти казват, и ти показват искам това да има може, това да не може. Ти им го правиш, виждат го че е така, виждат че работи както искат. после нещо винаги решават да доразбъзикат да до настроят както обичаш да казваш фините щрихи за пълно персонализиране, и объркват нещата. Нищо ново нали? Ех и после те почват че си бил не разбиращ, че си ги изработил, че това дето им даде не работи, че то не знам си какво си, а предния ден сте се разминали на улицата, ти си му казал едно здравей, а той те подминава като пътен знак. Защо ли? Може би грешно е възприел идеята ти, или си мисли че искаш да демонстрираш някакво надмощие, да покажеш как компютъра слуша теб а не него, а ти, ти драги ми хакерю, отиде с идеята да му помогнеш на човека за да може това което иска да му работи, за да може спокойно да седне като бял човек, да си свърши работата. Ех какво да се прави, такива като теб винаги остават в сянката на обществото.

А ти какво работиш, с какво си вадиш хляба? Може би ти си автомонтьора, който вчера ми напомпа гумите на колелото, или съседа в бакалницата който закача съседката, а може да си съседката с която се закача човека от бакалницата, или ти си таксиметровият шофьор който ме закара на среща с моята любима, или някой друг невзрачен човечец, който само иска да извади парички да си нахрани семейството, да човека който иска да помогне на съседа, който е на твоя етаж вратата до твоята, да си свърши работата, защото си взел най-скъпата и модерна част дето не  знае за какво му е и за какво и не знае как я ползва, и иска да погледнеш да му обясниш, да му покажеш. Чуваш го,  да ти казва ми искам и аз да съм модерен, може да не го ползвам, но да го имам, баси всички го имат, аз защо да го нямам? Убеди се, такива хора които си пропиляват парите за глупости, хора които наричаш гъзари. Да, тези хора, за, които казват, че харчат пари, които нямат, за да купуват скъпи и лъскави неща, които не им трябват, за да се опитват да впечатлят хора, които изобщо не се интересуват от това. Ех ако само можеха да прочетат книжката на която пише указание за употреба, може би щяха да прочетат че може с разумно подбрани части, хем да си спести пари при покупката, хем да му изкара 2 – 3 години, но уви, едва ли ще го направи. Простата мисъл че шеметните супер процесори за  400 долара, крещяща рам в огромни количества за 2 торби пари, и най-модерните монитор, видео и звукови карти ще му помогнат му създават илюзията че така е по-добре, – едва ли. Той вижда че не може да го използва за друго освен за игри, така и така има машина звяр, която е повече от видимо че не може да използва рационално. Ех горкият компютър, с какво е заслужил такъв стопанин? В следващият момент, той идва у вас по някаква причина, вижда скромната машинка с която ти разполагаш, и си казва: че какво може да се прави на този компютър? Показваш как добре избраните части и програми могат да постигнат повече и по-добри резултати за по-малко пари, но той те плюе че не си му показал, че не си искал и прочее. Идва ти да му кажеш абе идиот, я хващай гората, какъв си ти бе, виж се гъзар дал си 2 вагона пари за нещо което не знаеш да използваш, на мен ли ще ми викаш, виж че може и с малко но добре подбрано малко да се постигне повече от твоята свръх мощна и свръх безполезна хипер машина, която ти мъчиш. Що не си **** ******* и не си ****** компютъра дето слънце не огрява. Намираш си причина да го отпратиш, казваш му да прочете книжките на частите и програмите за да види с какво разполага като възможности, той започва да чете и лека по-лека се запознава с това което има, идва момента когато се появяват неясните неща. Тогава правиш 1 магия, показваш му клавиша F1, там се появява помощна информация в която можеш да си направиш справка, ако нещо не ти е ясно, няколко пъти го инструктираш да чете, и той все не го прави. Накрая ти писва, и си намираш поводи да го разкараш любезно за да не го обидиш. Злобата го тресе. Чете от ръководството на потребителя и помощната информация, научава което го интересува и злобно ти казва че и без теб се оправя. Идва ти да му забиеш едно круше. Ти обаче решаваш да си запазиш достойнството, с кротък, равен тон казваш – да, постигнах каквото исках, накарах те да четеш и да се справиш сам. Виждаш как неговият номер не минава и започва да се мръщи и да се цупи. Решаваш да сложиш край на това, изричаш леденостудени думи с плашещо безразличие от които стъклата във входа ги побиват тръпки:

Виж, нали не мога, нали не разбирам, тогава защо все викаш мен да оправям твоите каши, които ти, можещият и разбиращият успяваш да забъркаш?

Ти го победи в собствената му игра. Този човек скоро започва да лицемерничи и да фамилиарничи с теб. Иска да си го върне, за дето му смачка самочувствието. Егото му е наранено, появява му се комплекс че като го мернеш ще го скастряш така ловко като сега. Започва да лукавства около теб, ти не си глупав, виждаш го това, просто не му обръщаш внимание. Той осъзнава че ти си правият а той греши. Осъзнава че ти си запазил достойнство си, и идва най-тежкият момент за него, осъзнава че си го победил в собствената му игра.

Днес слушаш по новините - хакери разбили тая система на пентагона откраднали това и това, и сърцето ти се свива, усещаш горчилката, репортерите, тези които пак са сбъркали призванието ти с тъмната му страна. Колко ли като теб също са огорчени от този репортаж? А ти с идеята да си полезен на околните се превърна в нещо което те избягват, не им се сърди, те не разбират, не знаят какво е заниманието ти. Не могат да оценят че ти това усилие го полагаш за да направиш компютъра по-лесен за тях. Да, бабата от съседния вход, чула новините, някой и казал че хакера е човек който много знае да борави с компютър, и прави мизерии, горката баба, не доразбрала и раздумва на свое подобните клюката. Другата баба, от другият блок, те вижда че се занимаваш с компютри че нещо им човъркаш постоянно, решава че ти си като лошите хакери от новините по телевизията. Решава да пита другите баби дали пък не греши, обаче и те си правят връзката като първата, така плъзва мълвата из квартала. Ех тежко е да си хакер, идва ти да зарежеш всичко, да минеш на тъмната страна да търсиш възмездие, но струва ли си, струва ли си да си нарушаваш живота, принципите и изграденото от теб заради едни не доразбрали и одъртели и изкукуригали и изкуфели кукундрели (бабичките в махалата)?

Решаваш да продължиш напред, прибираш се угрижен, на вратата те чака кучето, ах тази животинка, всеки ден те посреща, радва ти се да те види, едно същество което те обича и ти се радва, виждаш че е време за вечерната разходка, извеждаш го, водиш го до кучешката поляна, където ти и твоите приятели си правите кучешка вечеринка, но по път бабичките по балконите отгоре  кудкудякат и квасят лиги, хвани си кучето на каишка, децата тичат, мани го да не ми пикае в цветята че ми мирише. Хвърляш и презрителен поглед, виждаш я от 4 етаж се звери, как ще и мирише, се питаш ти. Пак почва да вика дръж го на каишка ще ухапе децата... а ти виждаш как кучето тича и играе весело с децата, гони пръчки, гони топки, децата му се радват, галят го, чешат го, и ти виждаш щастливият поглед в очите на децата и в очите кучето. Отиваш на поляната, там една баба минава кучетата я поглеждат и не и обръщат внимание, минава друга, вижда весело играещите кучета, изпада в панически ужас, започва истерично да пищи дръжте ги, ще ме ухапят дръжте си кучетата вие простаци с простаци, не знаете ли че се водят на строги каишки с наморници, това са диви животни... да кучетата чуват тази врява, отиват да видят какво става, бабата започва да пищи и да размахва срещу тях каквото и попадне, всички хващат кучетата и я прогонват, само ти се опитваш да и кажеш че ако беше минала тихо и кротко кучетата нямаше да я забележат и всичко щеше да е наред, обаче на панирани дъртофели - кукундрели изпаднали в истерия можеш ли да обясниш? Теглиш и една майна, нека квичи, кучето тича и играе и се сбива с боксера от съседната кучешка градинка, прибираш се и ти и кучето, виждаш как кучето бута към теб с муцуна любимата си играчка, да си поиграете, да го погалиш и почешеш, теб ти е терсене от сбиването, и го гониш с ругатни, виждаш тъжният поглед на кучето и това те подтиска допълнително. Пускаш си компютъра, връзваш се в интернет, заредил си програмата ти с която си общуваш с хората. Виждаш пак човека, който ти лази по нервите. Решаваш да не се караш с него, обаче този човек може да е човека от бакалията, до вас, който ти пази пресните кренвирши като ги докарат, или пък, ти пък му правиш друга услуга, да човека с който в живота се уважавате, поздравявате се приятелски, и си правите дружески услуги. В един момент разбираш някъде някой си казва, ей браво на този който е направил това така, то страшно ми помага, да може би е приятелят ти от Австралия с който си разменяте мисли от няколко години, да, лъч светлина сред сивите облаци. Спираш компютъра доволен, намерил си един човек, който е оценил това което си направил, казал ти е благодаря, това ме улесни.

Ти пускаш телевизора отново, и по телевизията дават лъскав холивудски филм, който предната вечер рекламираха гръмко по телевизията. Оказва се поредната хакерска боза, какво да се прави, имаш чувството че малкият лъч светлина от преди малко бе потушен от това което видя във филма. Какво да се прави, спираш телевизора, отиваш в леглото, там те чака жена ти или приятелката ти, казваш си ех сега ще се гушна до любимия човек, ще поспя и утре с нови сили  ще си свърша работата. Събуждаш се, започва нов, скучен, сив ден в, който ти като програма и си изпълняваш задълженията. Поглеждаш календара, виждаш днес е 28 число на месеца, отиваш до счетоводителката да си вземеш заплатата, счетоводителката ти казва, няма, не са дошли парите. Утре детето ти има рожден ден, какъв подарък да му купиш? Нямаш пари. останали са ти 20 лева от аванса, кое да купиш по-напред, торта или подарък или да платиш сметката за ток?

Сега си в кафето, в квартала, говориш с твоя позната, която е интересен събеседник, разкошен човек, и ерудит, разменяш мисли. Разменяш идеи. Виждаш колко са прости гениалните неща. Престоят и приказките в кафенето свършват, тръгваш си доволен, твоят събеседник също. Двамата сте получили духовно удовлетворение. Виждаш нещо интересно. Възрастен човек, отворен към новите идеи. Нещо необичайно. Казваш си този от човек ще науча интересни неща. Приятните впечатления са помрачени. Срещаш се със фанатика от съседният квартал. Опитваш се да го заговориш, обаче той пак започва да развива някакви невероятни теории, на които само той си вярва. Останал е с впечатлението че света не може без неговите съвети, но уви, това което той не може да осъзнае че света си се върти и без него. Света си върви, той се прави на интересен. В друг разговор, той ти показва нещо което ще ти е от полза, но не ти го дава и започва да ти обяснява как не знаеш, как не можеш, като чели те познава. Казваш му ей чакай малко, стига си дрънкал глупости, нито ме познаваш толкова добре, нито знаеш къде и колко съм се учил, нито знаеш при кой съм се учил и по каква система, кой си ти че да ме оценяваш. Започва пак да бръщолеви глупости. Накрая му припомняш няколко факти които той умишлено крие, и той започва да се оправдава как ама ти, ама аз, ама това, ама онова. Писва ти от неговите глупости, питаш се защо изобщо общуваш с такива хора. Намираш си повод да се измъкнеш от него, и се заричаш че няма да го търсиш повече.

Момент, спри! Не си сам, видял си още един човек, като теб! Радост! Виждате се, запознавате се, започвате заедно, двамата с нови сили, защото вече има някой да ти удари едно приятелско рамо при нужда. Нещата вървят чудесно, но идва неизбежният момент, ти искаш да направиш едно нещо по твоят си начин, а той по неговият, и правиш отстъпка и го оставяш, но тази картинка се повтаря отново и отново, ти вече стискаш зъби, зъбите ти скърцат, но губиш контрол, двамата разваляте екипа, и всеки тръгва по своя път. Ех бедни ми хакерю, това е живота за теб, сред сенките, под сивите облаци, колкото и да се чудиш защо, просто е така, хората около теб както и ти сте погълнати от своите си проблеми, шефа недоволен, може би за това общият ни живот е скучен, сред всичкия този бълвоч от сива депресия и черен песимизъм, не можем да видим малкото желание, не можем да се порадваме на малките неща. Шареният канал cartoon network внася малко цвят в живота ти, и там виждаш happy end, може би един ден ще стане така, и при нас ще има щастлив край, и си казваш че няма кой да направи това, запретваш ръкави, целият кръг се затваря, и всичко това започва отново. До кога? Бавно и постепенно те обзема сиво безразличие, усещаш как се превръщаш в един тези сиви скучни хора около теб. Така ти залезе без дори хората да научат за теб. Вече не виждаш и малкият лъч светлина от австралийският ти приятел, който наистина те е оценил и наистина ти е благодарен за това което си направил за да го улесниш. Какво стана с теб?

Автор: Кристиян Александров

Послепис от автора:

Благодаря Ви за усилията, оценявам стореното от вас, то ме улесни, и ви признавам че ако не бяхте Вие господа Хакери, още щяхме да виснем в небитието!