Работа на маслото при повишен и понижен температурен режим

Една от главните роли на маслото в двигателя е да отвежда топлината от нагретите детайли. Количеството топлина, отвеждана от маслото,е около 1,5-4,5% от общото и количество. Тази цифра обаче зависи от много фактори - от конструкцията на двигателя.степента на форсираност и на първо място - от наличието на принудително охлаждане на буталото с масло, както е при модерните двигатели, от режима на работа, количеството на изпомпваното масло и др.Например в турбомоделите количеството на топлината, отвеждана от маслото.може да възлезе на 10 процента от общото й количество.Основната част от топлината, резултат на изгарянето и триенето,се отвежда от детайлите на цилиндъра и буталото. Колебанията на климата в света налагат необходимостта от използването на масла с различни вискозитети за добро осигуряване на тяхната работа както при ниски, така и при високи температури. Развитието на двигателите доведе до температурно претоварване на маслото. Тъй като температурата на маслото в различните възли на двигателя не е eднаква. необходимият вискозитет се определя от максималната температура в картера. Най-висока температура в картера се достига при максимално натоварване и максимална честота на въртене на коляновия вал. Температурата в картера на двигателя се увеличава с повишаването на температурата на околния въздух и придвижение на автомобила с максимална скорост.
При увеличаване на скоростта на автомобила от 80 на 150 км/ч работната температура на маслото нараства от 110 на 130С, а с увеличаване на натоварването /например при движение с ремарке и при наклон/ температурата на маслото може да нарастне до 160 градуса С. Повишаването на топлинното натоварване върху детайлите за съжаление се получава и поради редица конструктивни особености на модерните двигатели. Така например използването на затворени /херметизирани/ системи за охлаждане и вентилация на картера увеличава температурата на буталото с 10-12 градуса. Рязко се увеличава топлинното натоварване на двигателя и при турбокомпресията. Турбодвигателите създават много неблагоприятна среда за маслото,защото при тях много силно се повишава температурата при горните бутални пръстени и се увеличава навлизането на газове в картера. Пределното повишаване на температурата на моторното масло в работещия двигател се ограничава главно от необходимостта да се запази носещата способност на масления слой, а също и от термичната стабилност на самото масло. Намаляването на дебелината на масления слой поради недопустимо повишаване на температурата увеличава опасността от непосредствен контакт на повърхнините на детайлите, който винаги води до много интензивно износване. С повишаване на температурата на детайлите механичните свойства на материалите им се влошават. Намалява се тяхната якост, износоустойчивост и се появяват пукнатини. Затова термоустойчивостта на маслото трябва да бъде безупречна в температурните граници, осигуряващи топлинния режим на двигателя. камера значително се е увеличило. При първите бутални пръстени, които и без това са температурно силно натоварени.се достигат температури от 220 градуса и повече. Поради бедната въздушно-горивна смес се получават и повече азотни окиси, които усилват химическите реакции. Аеродинамичното усъвършенстване на автомобилите, както и максимализирането на вътрешността на купето и на багажното отделение при оптимално компактни размери на автомобила.са довели до намаляване на размера на двигателя и до влошеното му вентилиране.В резултат на това се покачват и средните температури. Намалените количества моторно масло в картера често са резултат на подценяване на функцията на маслото от страна на автомобилната фирма. Защото маслото трябва не само да смазва, но и да охлажда, особено термично натоварените части, или казано накратко, днешните модерни конструкции на двигателя трябва да работят с по-малко масло, но при по-високи температури. Това се отразява много тежко върху живота на моторното масло. Само 10-процентно увеличаване на температурата в интервала 220 - 240С води до удвояване на реактивната скорост на молекулите. А теоретично това означава намаляване наполовина живота на маслото. От друга страна по-малките количества масло в двигателя улесняват и по-бързото му загряване, а това съкращава фазата на студеното пускане, както и достигането на работната температура на двигателя. При двигателите с турбодвигатели.ако маслото не е подходящо, то започва да се коксува при повишаване на температурите. Като резултат, се получава запичане на буталните пръстени и запушвне на маслопроводите. Получава се прегряване и термично претоварване на маслото, и самото масло се разпада, до химическа супа. Ниско-качествени рециклирани масла, както и масла от нереномирани производители, са много честа причина за тежки повреди на такива двигатели. Важно е да ползвате добри масла, от реномирани производители, защото те наистина могат да укажат нужното ниво на защита на двигателя, за разлика от нереномираните марки.

Работа на маслото при понижен температурен режим
Условията на работа на двигателя при понижен температурен режим.когато маслото не достига своята работна температура,могат да бъдат по-жестоки, отколкото при високотемпературни режими.При такава работа на двигателя се влошава процесът на изгаряне на горивото и се усилва попадането на продукти от непълното изгаряне в картера.Този процес е особено вреден, когато има силно проникване на газове в картера и при слаба ефективност на системата му за вентилация.Всичко това засилва окисляването и замърсяването на маслото. Присъствието на вода спомага за коагулирането на частиците в едри конгломерати.които се наричат нискотемпературни отложения. Ако високо температурният режим на работа на двигателя води до нагар и лакове, то нискотемпературният режим води до получаване на шлам. Най-жестоките условия, които можем да създадем на маслото в автомобила, са при периодична работа във високотемпературни, например форсирано движение по автомагистрали и при нискотемпературни режими. В тези случаи характерно явление при бензиновите двигатели е така наречената черна утайка. Образуването на такива утайки в бензиновите двигатели стана проблем през шестдесетте години и това доведе до промяна както в конструкцията на двигателите, така и в състава на маслото. Около 20 години по-късно, през 1984 и 1985 година, натрупването на твърди отложения отново стана главен проблем в Европа. Сега вече отложенията се наричат гореща или черна утайка. Отложенията имат различна гъстота - от мека мазна паста до твърд, крехък черен слой. Те обикновено се откриват върху студените вътрешни повърхнини на картера и особено върху капака на двигателя и цилиндровата глава. Резултатите са неизправност и понякога пълен отказ на двигателя поради намаленото количество подавано масло. Това явление е било отбелязано в редица автомобилостроителни фирми и то по време на гаранцинония период на автомобила, а отстраняването на отложенията придобило първостепенно значение. Особено важна е била промяната на конструкцията на картерната вентилационна система. Но най-голям принос за намаляването на черните нагари може да има добре формулираното моторно масло. Всички водещи модели масла, на всички реномирани производители, намаляват максимално тези отложения.